четвъртък, 31 юли 2014 г.

Кутийка - чудесийка. :)

Здравейте,

днес за разнообразие от картичките реших да направя една кутийка. Много кутийки и кутийчици съм гледала по чуждите блогове и все съм имала мерак и аз да спретна една такава. 
Основата и капачето избрах да са от перлен картон в цвят шампанско, а самите те са оригами или нещо подобно... Ето и крайния резултат:


Печата  бях избрала, но още не бях сигурна как ще го позиционирам. Първо реших да го лепна в едно кръгче от дизайнерската хартия, което от своя страна да сложа върху друго, малко по-голямо кръгче от перления картон, обаче на големина се оказаха по-обемни от самата кутийка и прецених, че ще стои зле. За това изрязах момата и я лепнах горе на капачето.  И понеже нямах идея за какво точно ще е тази кутийка му направих по-универсален надпис, който да не е задължаващ. 
Малко перли за разкош и смятам, че това е повече от достатъчно.
Ето и  в по-близък план:


Устните, очите и цветето на шапката минах с глоси акцент(малко съм пристрастена към него, ама само малко). Цветовете подбрах с унисон с хартията. 


Надписчето много го харесвам. Този шрифт го имам и във вариант за кирилица, което си е рядкост. Също стои много добре. :) Изкуших се малко да "закача" още някоя и друга перла, ама се възпрях , за да не претрупам ситуацията, както често обичам да правя. 

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак.

сряда, 30 юли 2014 г.

С дъх на цветя

Здравейте,

няколко дни подред музата  ме беше напуснала, ама така ме напусна, че обикалях масата с материалите и се ядосвах сама на себе си. Сърбяха ме ръцете да направя нещо, ама пусто... Реших, че така и така не мога да се наканя, поне да оползотворя времето с нещо и се заех да майсторя цветя. Много, ама наистина много не обичам да ги правя тия китки! Голяма ми е мъка и трудност. Ами то едно рязане, пък сгъване, пък оцветяване, лепене, наместване и току реша, че съм готова и хоп скъсало се... НЕРВИ!
Обаче надделях над себе си и измайсторих поне една торба с китки, та ще имам за дълго време. Обичам да си ги правя бели, за да мога да ги боядисвам после в цвета, който ми е нужен и да има синхрон с останалите елементи по проекта ми. За това и не обичам готовите цветя, пък и цената им е направо космическа за това пък и бройката им е мизерно малка. 
Но, да преминем на въпроса, че винаги се ядосвам за такива неправди. 
Още щом се събудих сутринта(разбирайте по обед) и знаех, че днес ще се майстори картичка. Така и стана. Обичам, когато нещата се случват с лекота, макар при мен това да е абсолютна рядкост. Печата, който избрах ме грабна от пръв поглед. И в унисон с киткоправенето ми напоследък, не беше възможно да бъде някой друг. Оцветих го с много любов и настроение. Ето какво се получи в действителност:


За фон кордисах също китки и за това прецених, че няма да слагам много допълнителна декораия. Влюбена съм в това блокче, наречено My Girl
 и не мога да му се наситя още.  Цветовете по изображението съобразих с тези от дизайнерската хартия, защото предварително я бях избрала за случая. 


Изображението изрязах внимателно със скалпела и го сложих на жълта основа(не знам защо на снимките седи бежово). Реших обаче, че ми стои прекалено постно така и за това обкантих картончето с брокат. Все още си мисля, че трябваше да е розов, а не син, ама белята вече беше свършена. :)
Милите ми розички(част от новата ми колекция) оцветих като роклята. Обичам акцентите и винаги се стремя да акцентирам върху нещо конкретно, за да не стане пълен кича. Полях обилно розичките с 3D лак, за да са по-стабилни, а и по-красиви. :)


Роклята, обувките и косата на момиченцето покрих с C 200, за да им придам леко сатенен блясък(много ме кефи тоя ефект).


Китките и стебълцата им пък лъснах с глоси акцент.

Накрая сложих и едни три сини точки в долния ляв ъгъл. Направих си ги като боядисах хартия в синьо, изрязах си кръгчета и им сложих по една сочна точка от глосито. На живо са много, много готини. :)


Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак.

сряда, 23 юли 2014 г.

Езерната фея

Здравейте,

като всяко момиченце от малка съм лудо влюбена в приказките за принцове и принцеси, жаби, мишки, красавици и зверове, Пепеляшки, русалки и феи, за това, когато попаднах на този печат реших, че това не е обикновено момиче, цопнало в локва, ами си е една истинска, при това Езерна Фея(нищо, че е безкрила, да си представим, че крилата и са скрити). Много исках да я оцветя веднага, обаче си давах сметка, че като съвсееем, съвсем прохождаща ще я направя по начин, който няма да ми хареса. За това мъдро я оставих да отлежава с времето. Не, че сега съм много веща в оцветяването, но реших, че трява да се пробвам  с тази чудна Фея. Ето я и нея:


Обвита във сияние(или нещо подобно), леко и фино се подава на повърхността, за да помечтае и да се надява на любов(правете асоциация с таговете)... Сигурно и е самотно... Това малко ме натъжи, но тъгата понякога е красива със своята летаргичност, мекота и премрежен поглед... 


Цялата тая романтична работа реших да поръся хубаво с брокат, за да предам ефирен блясък на обстановката. Листата или както там им се вика на тия плуващите работи, по които жабите подскачат, минах обилно с глоси акцент.


Кожата на нашата фея намазах хубаво с C 200, та като изсъхне да стои леко перлена(нали излиза от водата). Тук на снимката е още мокро и за това изглежда като мината с блажна боя, нооо, почакайте само да изсъхне и ще видите вие! :D

Цветята, които използвах за декорацията много си харесах, когато си ги купувах и понеже нямах нищо по-подходящо - лепнах тях, ама ми седят някак постно. Струва ми се, че в най-скоро време ще бъдат заменени с нови, но за сега това е положението.

Малката хитрост за днес са тагчетата, които се подават под централното изображение. Тях си направих самичка с Фотошоп и съвсем НЕнарцистично им сложих и Valarie, да не би случаааайно някой да обърка на кого е картичката. Хи-хи. 
Можете да си направите и вие такива, като експериментирате с формата и шрифта им. Аз си ги слагам по няколко на ред и запълвам листчето с най-различни, защото са много удобни и подходящи за най-различни проекти. Можете да си ги оцветите по желание или да ги дистреснете с мастилата - ваш избор.
Косата ми е най-голямата гордост. Много ми хареса как се получи този път. :)

Е, това е за сега от мен и езерната фея. Тя сега ще ляга да спинка, за да бъде красива, когато дойде нейният Фей(или както му се вика в мъжки род), за да я целуне и да се оженят. После три дни яли, пили и се веселили и т.н.
Очаквайте ме скоро пак. :)

вторник, 22 юли 2014 г.

Между доброто и злото...

Здравейте,

тази картичка се случи много бързо и лесно. Направих я с удоволствие и настроение и с участието на любимия ми цвят - лилаво!
С настоящата публикация ще ви споделя и още едно малко откритие за мен, което може да ви спести малко средства и да предаде допълнително очарование на проектите ви.


Искам да ви се похваля, че цветята си направих сама. Направо ще се пръсна от гордост. :) Фонът на централното изображение е със сухи пастели, размазани с пръстче. Говорих ви за тях в урочето, което подхотвих за РД на Картишоците.
А новото ми откритие ще видите в разкъсаните ръбчета на фоновата хартия(с буквите). Понеже си нямам онова симпатично уредче, което е прилича на цвете, а и онази джаджа за поренето на шевове не открих, иначе съм убедена, че си имам такава някъде из къщи се зачудих с какво мога да нащърбя ръбовете. Много ми допада тази визия и пробвах с ножицата, ама не се получи, после пробвах и с шкурка, обаче пак не бях доволна от ефекта... Ама луд умора няма. Хванах скалпела, като бях решила, че ако не се получи и се отказвам, ама взе, че стана и то стана супер. Хващате си листчето стабилно и прокарвате скалпела перпендикулярно на ръба на хартията(пробвайте първо на някое, което ще хвърлите с лека ръка). Бях се навила да си купя оная китка, ама сега мисля да си спестя десетте лева. 
Наръбените краища минах с пастелите отгоре и това е крайният ефект.


Малко по-близък план:


Двете дребошлъчки(ангелчето и дяволчето) са супер закачливи и сладурански.  Мисля, че и кожата ми се получи този път. Ще ви разкажа в някоя друга публикация, как открих, че е най-лесно да се оцветява тя, защото за мен беше голямо предизвикателство, докато налучкам, а вярвам и за всеки начинаещ, които използва акварелни моливи също. 
Но най-много си се гордея с китките. За мен това е огромно главоболие и трудност, защото нямам подходящи пънчове или полезни машинки,които да ми ги изрежат, а рязането ми е пръв враг, но като гледам какви красиви цветя правят другите момичета и ми се приисква и аз да сътворявам такива, та от време на време си взимам превантивно хапчето за главоболие и сядам да накъдря някое и друго цвете.

Е, това е за сега от мен. Надявам се да съм била полезна. Очаквайте ме скоро пак. :)



Пътуване в миналото

Здравейте,

Днеска явно ми е продуктивен ден, защото направих няколко неща и  тази картичка намери място сред тях.

Винаги съм харесвала ретро нещата във всичките им форми измерения и за това, когато видях този печат реших, че е тъкмо подходящ за повода. Лято е, всички пътуват на някъде(най-вече към морето) и тази мацка просто си просеше да бъде оцветена от мен. И тъй като съм мило и добро момиче се отзовах моментално на повика и. :) Колко поетично...





Тук е моментът да ви споделя и какви ги свърших покрай  картичката... Тъй като пътешественичка без карта не може да мине, взех една от картите на мъжа ми най-безцеремонно я накълцах за случая. :D 
Неговото хоби са историята и събирането на всякакви исторически карти. Естествено го питах преди това, не мислете, че съм я чопнала тайно. Та нали ще ми откъсне главата, ако взема, че погубя някоя "безценна" карта от неговата съкровищница!?
 Даже ми подари и още няколко. Много съм доволна от себе си и от него най-вече. :) 
Цветовете по момиченцето ми съобразих с тези по картата, за да има синхрон.
И до тук със сполуките за мен. Декорацията се оказа мнооооого трудна за измисляне. Не ми върви да слагам китки на това съчетание и трябваше бързичко да ми хруме нещо по въпроса. 
Направих няколко карфици, които да забода, сложих и тагче с малко послание и единият ъгъл остана празен... 
Чудих се, чудих се... нямам нищо в подходящ цвят и току да се откажа и вятърът духна , една торбичка се размърда пред погледа ми... Я! Чудо. И така милата торбичка беше накълцана и префасонирана в ей тая панделка, която виждате горе в дясно. От нея се нареди да се поклаща и висулката, която беше условие и по едно от предизвикателствата. Избрах паричка, защото тия пътувания, карти и ретро неща в купом ми напомнят за търсене на съкровище и такива едни щуротии и тая паричка сама се избра за случая.


Малко близък план на ситуацията... :)

Хвърлих и малко перлички тук и там за разкош, а тази мрежичка, която небрежно се подава отдолу ми е любима и я използвам много често.



Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак.

Шейкър картичка - Буркан :)

Здравейте,

отдавна се каня и приканвам да направя прословутата шейкър картичка, обаче все не и идваше реда. И така идеята остана да отлежава с времето. 
Разгледах огромен брой видеа по въпроса и ми беше съвсем ясно, какво трябва да правя, но ми беше нужен повод, за да се заема. И поводът дойде сам при мен. :) Ура!
Преди време с моя виртуална дружка(Ванчи - здрасти!) решихме да направим подарък на дъщерята на обща приятелка по повод рождения и ден. Избрахме ние каквото избрахме и решихме тя да ги поръчка и пусне по трасето, тъй като работи в куриерска фирма. Всичко хубаво до тук. Приключихме с подаръка, празника мина и замина и се разбрахме да си разделим по равно сметката за покупките + разходите по транспорта и аз трябваше да и изпратя паричките с виртуалното банкиране(уж щеше да е лесно). Да, ама при мен кога нещо е било лесно и от първия път? Нещо не стана тая транзакция и се разбрахме, че ще и ги пратя, ама а днеска, а утре и мина месец... 
Почувствах се страшно неудобно и реших да придружа паричките с подходяща картичка за извинение. 
Така се почна и приключението с шейкър картичката. Според мен стана сладуранска, ама нали си е моя... :) Ето я и нея:


Тоя симпатичен буркан открих в нета фрий(не ме питайте къде, защото и аз не знам), ама нали съм си аз и трябваше малко да го префасонирам. Вътре се мъдреше една пчела, май... Но на мен хич не ми хареса и за това и лепнах тая сладка, нахилена пеперуда. :) Добавих и тагче с надпис, че съжалявам. (shame)
Много ми харесва, как подрънква, когато я раздвижиш.


Първоначално бях решила изображението да е само в основата, под прозрачното нещо, ама хич не ми хареса, за това го разпечатах пак, изрязах го със скалпела, като му оставих листата, за да изглежда, че пълнежа е под тях. И така вече ми хареса.
Корковата тапа е под прозрачното нещо, но я повдигнах с 2-3 пласа от обемното тиксо и така и тя седи незасегната от дрънкащите работи(не знам как се казват, сори).
За фон накълцах едни остатъци от лист дизайнерска хартия и ги залепих както ми дойде. Пач уърк или нещо подобно.


За финал изтръгнах(буквално) няколко калинки, които бяха кукнали на дървено листо и ги сложих да си пълзят по картичката.
Сложих и вътрешен джоб за парите + няколко парченца от фоновата хартия, ама забравих да снимам...

За малко да забравя да ви се нафукам и какво използвах за ъъъ... това прозрачното в прозорчето... Ацетат мисля беше, ако не е ще ме прощавате. Понеже в близката книжарница не открих от него, а сигурно и не успях да го обясня на момичето, което ме гледаше все едно съм и обрала джанката, реших, че все ще намеря с какво да го заменя в къщи. На помощ ми се притече една голяма кутия от бивша торта(тарелка), от която си изрязах нужното парченце. После кутията отиде в кофата, ама си струваше. 

Мисля, че вече е пристигнала(надявам се) и дано на получателката да и хареса и да ми прости несериозното отношение. Успокоявам се, че забравям дори и когато на мен ми дължат пари, та за това не бива да съм гузна... :)

Е, това е за сега от мен и моите шейкър приключения. Очаквайте ме скоро пак.

събота, 19 юли 2014 г.

Честит рожден ден, Картишок - Урок






Здравейте,


снощи попаднах, ей така случайно, на публикацията на Картишок за техния рожден ден, където са помолили да им подарим по нещо(уроче, текст, изображение). Готино - казах си, непременно ще се включа. И се започна едно мисленеее и чуденеее... С какво мога да бъда полезна аз, новачката на тия хора, които от години трупат знания и опит и са толкова добри в това, което правят... Мъка! Цяла нощ умувах и накрая вече отчаяна си легнах с надеждата утрото наистина да е по-мъдро за мен и идеята да ме осени. Е, не ме споходи баш с утрото, но към обяд вече имах план. 
В началото реших да бъде само текст, но прецених, че ще е най-подходящо, ако добавя и снимков материал. За целта ми трябваше някой наистина, ама наистина готин печат, също като Картишоците, които открих почти веднага, след като се регистрирах и тайничко ги наблюдавам и следя. Много, много сте полезни, момичета. Поздравявам ви и ви БЛАГОДАРЯ с все сърце за всички уроци, хитринки и идеи с които вдъхновявате и палите почитателите си. Честит първи рожден ден. Дано да бъдете още много дълго време все така полезни и актуални.

Моят скромен подарък за вас включва както една техника, която ми хрумна(точки с акварелни моливи) и вече показах в предишна моя публикация, така и още няколко хитринки и полезнотии за начинаещите като мен, пък и за напредналите, защо да не.

Картинката в крайна сметка реших да си нарисувам сама, поради което не е велико творение на изкусен художник, но толкова си мога аз - непрофесионално и изчистено, но с мерак.
 Цялостната визия е по моя фантазия, като само за очите, устата и обувките гледах други картинки и си ги прерисувах на ръка(с таблета), тъй като, признавам си, не ми се отдава да си ги изфантазирвам сама.

Както и да е, това е разпечатаното изображение и нека урочето започне:


Оцветяваме си изображението по наше желание.



 Аз реших да заложа на цвят шампанско за роклята с акценти в червено. Мисля, че е елегантно и секси, пък всяка булка трябва да бъде именно натаква, нали? :)
После преминаваме по същество:

В капачка от произволна бутилка, която ще ходи на боклука, си слагате малко C 200, и със скалпела(или обикновено остро ножче) настъргвате сух пастел. Да ви споделя, че сухите пастели можете да използвате и директно върху листа, като го размажете с пръстче или малко памуче. Ефектът е почти като при дистрес мастилата, а един пастел струва левче. Изкушаващо е! В случая моят пастел е с цвят праскова.



Добавяте и малко вода - забърквате манджичката да е с консистенция подходяща за целта(нито много течно, нито прекалено гъсто). C-200 в случая ни дава гъстота, плътност и текстура на боичката, както и подсилва цвета и, за това е перфектна за нашата цел, пък и е евтинко. :)
Неочакван ефект е, че при изсъхването точките имат леко перлен отблясък, което много, много ми харесва.



Ето така горе-долу изглеждат нещата.



С тънка четка започвате да нанасяте точки с различна големина тук и там около изображението. 
Ако искате по-ситни точки, може да използвате клечка за зъби, изписан химикал, карфица или каквото се сетите друго, но на мен ми харесва да има и по-едри капчици. Хубавото в случая е, че течността е достатъчно гъста, за да не се разлива и капчиците си имат обем. Нужно е да изчакате минутка-две, преди да започнете с по-тъмния цвят. Точно през това време ще си го забъркаме и него:



Настъргваме си малко от молива, който сме избрали и го разбъркваме хубаво, до получаване на хомогенен цвят. Използваме същата капачка с остатъка от предната боичка - икономична работа. :)
Започваме да нанасяме по-тъмните капчици между тези, които вече сме сложили, като колкото по-тъмен цвят си правим, толкова по-близо до изображението го концентрираме, за да можем да направим един вид преливане:



Използвах общо 4 нюанса тук, като за най-тъмния добавих малко от черния молив.На 3-ти и 4-ти етап, понеже първите два цвята бяха изсъхнали, започнах да застъпвам точките.


Не се притеснявайте, ако малко се пооклепа положението, защото, когато сложим цвят за фон всичко ще си дойде на мястото.
 Накрая, за да стане по-пищно и според моето скромно мнение по-интересно, добавяме няколко бели точки по краищата(аз ги добавих с гел маркер, но може да ги направите на същия принцип като другите) и сложих малко точки в акцентния цвят на изображението - червено.




 Когато изсъхне всичко напълно(около час-два, а може и да избързате със сешоар) с настърган пастел и малко памук ще попълня белите полета, за да има цялостен фон. Можете да го направите и предварително, но забелязах, че когато обработя изображението с пастел и след това наводня върху него не стават точки, ами се размиват на където си искат.Ако обаче ще правите фона с акварелни моливи или боички ви съветвам да го нанесете предварително. Ето и още една малка хитринка от мен. Пак в капачка си настъргвам малко от молива, чийто цвят съм избрала, разреждам го с вода и го нанасям на равномерен слой за фон(определено става по-добре отколкото първо с молива и после с мократа четка.

Може да се развихря и още по изображението по-късно. Ще мина обувките, очите и устните с глоси акцент, но това е извън темата в момента. Ще ви покажа по-нататък как съм включила завършената ми булка в картичка, обещавам. :)

На финала реших да направя малка изненада за рождениците - Картишоци и им подарявам изображението, което нарисувах, за да го предложат на останалите посетители в блога. Дано някой се реши да го използва,а ще се радвам да ми покажат и творенията си, ако преценят.




Предлагам ви го в два варианта: изчистен и с дантела. Изображението е в PNG формат и е без фон. 

Ще се радвам да съм ви била полезна.
Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак.

сряда, 16 юли 2014 г.

Цветна комбинация(Together)

Здравейте,

днешната картичка направих вдъхновена от 

Цветовете, които ни предложиха ми се видяха толкова нежни и ефирни, толкова интимни и пропити с романтична споделеност...


Не можах да се стърпя при никакви обстоятелства. Заех се да си издиря подходящ печат и се спрях на един с двама влюбени...  Показвам ви ги моментално и съм сигурна, че ще се влюбите и вие в тях. :)



Страхотни симпатяги са тия двамата, нали? Много ми хареса дългата и свободно пусната коса на момичето, както и шейкът с две сламки(личи, че си го споделят)... Но има и някаква свенливост в тях, която ме накара да ги избера. 


Още щом видях тая масичка на централна позиция в печата и реших, че ще я направя лачена, за това я полях много обилно с глоси акцент. Струваше си да я чакам цяла вечер да изсъхне. От глосито сложих също на чашата, както и на фибичката на девойката, но не можах да устоя да не "овлажня" и влюбените погледи на двойката. :) Обичам го това лепилце...
Плочките си дорисувах, защото ми се видя подходящо, а за фон избрах един от десените на цветното ми блокче.


В един определен момент се усетих, че всъщност влюбените двойки на печата са две... Тия двамата зелени сладури бяха кукнали в долния край и почти, ама почти не се забелязваха, но според мен и те са много важни!



И за къде ефирност без цветя? Изрязах някои с ножичката(мисля, че си личи кои точно), дргуги с два малки пънча, които си купих комплект, сложих малко перлички и камъчета за разкош, тук-там брокатче и щедро им наръсих свежа роса. На цялата тая пищна цветност не можах да не добавя и две бордюрчета от камъни - слабост са ми.

Е, това е то от днешната картичка и от мен. Надявам се да ви се хареса и да ви донесе усмивка. Очаквайте ме скоро пак и ми стискайте палци в предизвикателството.

понеделник, 14 юли 2014 г.

Първото признание

Здравейте,


идвам пак по никое време, в малките часове на нощта, за да ви се похваля с едно малко-голямо достижение с което се гордея много.

Първото ми участие в блог-предизвикателство беше при страхотните сладури от Card Mania Challenges и тяхното юбилейно 50-то предизвикателство "Circles / Кръгове"

Писах ви за това няколко публикации по-назад иии съм удостоена от техните дизайнери с място в Топ 3 и значка, с която да украся блогчето си(още не съм на ясно как ще стане това, но ще проуча въпроса).

Много, много ви благодаря за удоволствието, което ми доставихте с тази морална награда. За мен тя значи повече от материалните такива, които осигуряват спонсорите. Със сигурност ще се върна и за нови участия в предизвикателствата, които ще ни предложат неуморните творителки там.

Лягам си с усмивка и БЛАГОДАРЯ.





събота, 12 юли 2014 г.

Мишо на море

Здравейте,

както обещах, днес ще ви покажа и третия герой от вчерашния пост - един миш - Мишо. :D Симпатичния сладур е кукнал на плажа тъкмо в разгара на сезона, почерпил се е с една разхладителна скрежина и чак е порозовял от кеф. За тези от вас, които не знаят що е скрежина искам да кажа, че това е най, ама най-якото нещо лятоска от моето детство. Представлява смлян лед, полят с различни на вкус сокчета. Когато бяхме малки с моите другарчта умирахме от мерак по тази напитка. Ех... какви хубави, летни спомени ме налегнаха, ако знаете... :)
Та да се върнем на наш Мишо, който се е барнал в хавайска ризка и небрежно, тъкмо като нашенските мутри, си е сложил слънчевите очила на челото... Голям гъзар го раздава. :) Реших, че след като Мишо е момче и картичката трябва да е по-мъжка, по-семпла и за това изтиках всички рози, дантели и перли от съзнанието си и ги замених с далеч по-мъжествените котвички, рул и малко миди(къде метални, къде от хартия). Ето това се получи като краен резултат:


Е, кажете ми, не е ли изписана насладата на лицето му? Тук боднах и една карфица, която си додекорирах сама. Видях го в ю-тубата на една мадама, която издаде няколко малки хитринки от репертоара си, но как ли не я търсих - не можах да я открия пак и да ви я покажа.  


Цайсите на нашия ъндъргаунд герой глоснах с 3D лакчето. С него минах и по чашката му, за да лъска като изпотена. :)


Тия охлюви бяха част от един по-голям печат, който оцветих за друга една картичка, но понеже нещо не ми се вързаха в крайната и концепция си намериха мястото тук. Обожавам металните акценти, а тази усмивка, която забодох на карфицата винаги ми е била фаворит. Мисля, че пак ще я виждате в бъдеще. 

И понеже не можах да се стърпя, пък и за разяснение на по-младите, които не помнят, ви черпя виртуално с една скрежина - да ви е сладко и разхладително в жежките дни, които предстоят.


Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме съвсем скоро пак. :)

петък, 11 юли 2014 г.

Тя и той...

Здравейте,

в днешната публикация ще ви представя две картички - една млада дама и един сладък, малък господин.
Снощи се захласнах да оцветявам и набоядисах цели 3 печата. Вече беше късно и трябваше да оставя 3D лакчето да изсъхне добре, за това ги оставих да отпочинат нощеска и реших с тях да се заема днес. Не се стърпях, естествено, да снимам предварителния резултат:


Много, много сладки ми се видяха тия трима другари. Госпожицата съм я запланувала отдавна, но все не можех да докарам доматено червения цвят, който исках за обувките, за това ония ден щурмувах книжарницата и докато не го открих не можах да си тръгна. Естествено покрай единия молив забърсах и още 5-6 други дребошлъци. :) Не обичам да ходя по магазините, обаче книжарничките са друга една случка... (ходих тайно от аморето, че вече ще ме скалпира сигурно).
Младежът се яви естествено в картинката. Че за къде е една дама без кавалер?
Мишо е друг случай. След предния ми дъждовен проект имах нужда от нещо слънчево, направо слънчасало и по тоя повод в роля влезе симпатичният мишок, който чак е порозовял от наслада - седи си на плажчето, пийва си скрежина... Кеф! Неговото превъплъщение ще ви покажа утре.
А сега ще ви срещна с днешната дама. Вижте как и къде се кордиса тя:


Толкова момичешки се е нацупила, хлътнала в обувките на мама, че просто ми идва да я грабна и изям - такава сладка ми се вижда. Не можах да я реша в други цветове, освен в бонбонените, а колелетата за фон ми се сториха просто перфектни за тази палава цупличка. 


Чепика на мама естествено минах с глоси акцента, за да лъщи като лачен. Тук на снимката не може да се види в пълния им блясък, но на живо светят като нови.

Тази нацупената прецених, че и е нужен мъж, да я усмихне и какъв по-добър от такъв с китки в ръце:


Симпатичният очиларко изглежда толкова сладко смутен, че как да му устои някой? Не е възможно, казвам ви! Използвах типично момчешките цветове за облеклото, но исках акцент в картичката да са китките за дамата. За това ги сложих както на заден фон, така и като акцент. Сама си ги правих и много се гордея, макар да са семплички(Фук-фук).


Очелките пак ги минах с глосито, ама не знам защо хич не ми се получава да ги уловя на снимка... 
От ония ден се сдобих и с един бял тънкописец, който, както ще забележите използвам щедро и ненаситно... Слабости, какво да го правиш...

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме утре пак с готиния Миш и неговия дебют в картичка. :)