четвъртък, 29 януари 2015 г.

Албумчето на Петрови (Приказка)

Здравейте, неуморни творщи феи. 
В днешната публикация искам да ви запозная с още един мой проект - Албумчето на сем. Петрови, което аз нарекох Приказка. Името се случи такова, защото страничките в албума са подредени като разказ от момента на тяхното запознанство до днес.
Признавам си, че това е най-дългосрочно правения от мен проект, но не мога да скрия, че го правих с много любов и удоволствие, тъй като познавам семейството и ги чувствам близки на сърцето си. Исках да е нещо специално за тях, за това, когато Цвети ми писа, за да ме предизвика с нещо такова изобщо не се замислих. Даде ми време, колкото поискам и аз реших, че след като е тъй ще се замотам малко с други проекти. Случи се така, че аха днеска, аха утре  и накрая отне няколко месеца. Когато най-после бях готова тя пък нямаше възможност да го вземе и се отложи още малко във времето. Въпреки това, вече е при нея и разбрах, че е решила да изненадва съпруга си с него. Ще чакам отзиви за което.
И така, ето го и албумчето. Моля хората с малко търпение да се откажат още сега, защото снимките са много. :)


Веднага реших, че ще бъде с корица тип книга, а не спирала или халки, защото според личното ми мнение това изглежда много по-стилно, завършено и дава много по-големи възможности за раздвижване на страничките вътре. За целия албум използвах много и най-различни печати, повечето от които си набавих специално за случая.


 Понеже така и не намерих печат, който да изобразява таткото в пълния му блясък, реших да го лиша от глава. Хахаха 
Много зловещо прозвуча, нали? :) Този печат на Мо ми се стори доста подходящ, а като открих и поседналата хубавица, която ми напомни Цвети и вече бях сигурна, че ще е той. :)


Всяка страничка си има  джоб, който помества по един такъв таг за допълнителни снимки или може би бележки.


Вътрешната страна на корицата определих за начало. Тук се надявам да сложат снимка или снимки от времето, когато Дени и Цвети бяха още гаджета. :) 


На следващата страничка ще се поместват спомени от първите моменти, когато са разбрали, че очакват бебче. Умишлено избрах съчетанието на розово и синьо, защото тогава още не се знаеше пола на бебчето. Да е по-автентично, нали се сещате. :) Страничката се разгръща и се затваря с магнити, за да е по-стабилна.


Ето как изглежда и разгърната.


Естествено продължение е следващата страничка, която е предназначена за снимчици от времето на бременността. Две джобчета с малко листче за бележки. Тук може да се сложат снимки от видеозона също. Страничката с двете джобчета е на подвижен панел, който се вдига нагоре и се отваря място за още снимки.


Ето така изглежда, когато се повдигне.


Някъде сред тия хубави вълнения Цвети и Дени решиха да сключат граждански брак. За този хубав повод им направих пликче тип хармоника, където да могат да си съберат няколко снимки от момента.


Още нямат църковен брак, но знам, че го плануват, за това им сложих и страничка за този спомен. Страничката е със затваряне тип прозорец и отвътре има още място за допълнителни снимки. Пак сложих магнитче, за да подсигуря доброто затваряне и съхранение на спомените им.


Ето така е отвътре.


Прелестната им дъщеричка Катина се роди през май. Едно много лъчезарно и усмихнато детенце, което просто не може да не заобичаш. Тогава си спомням, че получиха поздравителна картичка и реших, като закачка да повторя дизайна на колежката, която я е изработила. Така, ако решат могат да си сложат и картичката в това джобче също. Направих мини албумче, където да сложат повечко снимки от този тъй прекрасен за тях момент.


Минито е сгъвка и се отваря на която посока се сетите. :)




Първият рожден ден е важен за всички родители.. Тук направих джобче, където да сложат снимки от събитието. 


Страничката за кръщението оставих единична, но е достатъчно голяма, ако преценят да сложат две снимки. Също така да не забравяме и скрития таг, който се издърпва отгоре и също може да побере 2 снимки с приличен размер.


За къде без баби и дядовци в цялата тая работа? Не можем да не им отделим достатъчно място, за да бъдат показани и запомнени.


Тая сладка бабичка ми заприлича тъкмо на моята, която непрестанно ме викаше да се прибирам, за да ям, спя и други такива досадни работи, които бабите обичат да ни карат да правим. :)


Разбира се и място за приятелите има. Те са важна част от живота на всеки и заслужено присъстват тук. Направих три джоба за снимки.


Е, освен Кати и на другите им се случва да имат рождени дни, за това отделих място и за тях.  Няколко сгъвки дават възможност за поставяне на снимки.


Ето така изглежда отворено


Коледните и новогодишните празници са най-дългоочакваните през годината. Това хората се събират и се веселят и си правят снимки... За това за тях има много място...


И още...


И още... :)


Малко място за семейните ваканции, били те летни или зимни.


 И воала...

Надявам се да поберат много скъпи и красиви спомени на страничките на този албум. Дано успеят да съхранят още много и дълги години любовта и семейството си, да са все така готини и задружни. Бъдете здрави, скъпо семейство Петрови. Нека имате още много хубави поводи занапред, пък албумчетата за тях от мен. :)

Е, това беше за сега. Ще помисля в кои от текущите предизвикателства да се включа малко по-късно. Очаквайте ме скоро пак.

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Любовна картичка без повод

Здравейте, 
в днешната публикация ще ви представя една малко особена картичка, която освен, че е направена за любимия на поръчителката ми, също така е направена без повод, а освен всичко останало има шейкър елемент, който внимавайте... е от вътрешната страна. Изобщо иновативна работа. :)

Бързам да ви покажа, а допълнителните обяснения ще дам в движение:


Единствената заръка беше да е синьо, да има тяхна снимка и отпред да има печат. Печата избрахме заедно, като предложих няколко различни варианта, но се спряхме на този, защото е безумно сладък и любовен. След дълго чудене как и къде да побера снимката реших, че ще я сложа от вътре, но ще я направя шейкър. И понеже работата стана обемна, реших, че вместо обикновена картичка ще направя тип портмоне, за да се помести всичко добре. На закопчалката сложих магнити.


На преден план изпъкват двамата сладури, които оцветих по подобие на главните действащи лица от снимката. Има много синьо, сърца, звезди, глоси и брокат. 


Въпреки, че вътре си има едно хубаво послание, реших, че не можем да минем и без няколко думи на така наречената корица. Тук по-добре се вижда броката. :)


Ето така изглежда положението отвътре. Посипах им много блестящи звездички в шейкъра, за да осветяват пътя на любовта им и да нямат възможност никога да кривнат или да се изгубят от него. :)
Мисля, че малко позакъснях, ама все пак нека се извиня за отвратителното качество на снимките. Времето не беше с мен и въпреки, че на 2 пъти снимах пак си станаха мрачни и тъмни, а след като ги минах за малко осветление през фотошопа се загуби част от красотата и блясъка им, ама за сега толкова. Важното е, че и двамата много си го харесали и покрай тях и аз оставам доволна.

Е, това е за сега от мен. Тия дни ме очаквайте с разказ за най-измъчения албум в историята на моето крафстване. :)
До скоро и да знаете, че ако решите да коментирате, хич няма да ви се разсърдя. ;)

събота, 17 януари 2015 г.

Настолно календарче

Здравейте,

на първо място искам да се оплача и похваля на вас, които отделяте от времето си да ме четете. Днес беше един много, много, ама много шантав ден... Като се започне от сутринта, когато реших, че ще сваля и обработя малко снимки, докато си пия първото кафе и така се заринах в зяпане тук и там по чужди блогове и сайтове, че изобщо изключих и забравих за снимките. Някъде към обяд отново ме осени идеята и ги качих на компа, ама се впуснах в дълги разговори с една дружка, та до обработка пак не стигнахме. Следват обяд, разходка с куче и какво ли още не и в един момент, когато пак се намерих на компа и най-накрая реших да отворя фотошопа стана така(незнайно как), че започнах да си човъркам настройките на блога. Да ме пита човек защо сама обичам да си причинявам главоболия и отговор да не иска, защото аз лично не мога да дам адекватен такъв. Та, разчоплих се аз и естествено, понеже съм много технологично грамотна омазах всичко, което можеше и туй дето не можеше и него... Реших и си сипах още едно кафе и се заех да си оправям кашите и ето ме на сега, току що приключила. Що-годе го наредих. Някъде в процеса на нагласяне ми изчезнаха симпатично заоблените ръбчета на всички панели, ама не можах да го открия това чудо как се прави и вече се предадох. И като за достоен завършек на деня, по малките часове на нощта всъщност, се взех в ръце и обработих въпросните снимки... Не е ли шантаво?
Естествено, след всичката тая драма, с която ви занимах така обстоятелствено не мога да не ви запозная с едно от последните ми творения. Негов подтикник е моята приятелка Тони, която много обича ейййй така съвсеееем, съвсем небрежно да ми пусне някоя муха и да зачезне.
Тоя път ми натресе да и правя настолен календар, ама да бъдел в нещо синьо-зелено, щото такова и било настроението. Ха, ми добре...
Ето го и него(най-накрая):


Синьо-зелено, нали ви казах!? Хич не ми е по сърце тоя цвят, сигурно и за това от него имам само 2 вида хартии, но пък свършиха добра работа. За да е пълна симфонията направих месеците, годината и неделните дни в същия цвят. След обстойно обикаляне на всички възможни книжарници, които са ми известни открих и тия бележчици, на които Тони много държеше да присъстват. Обича тя да си пише разни работи. :)


Направих и го да стои така(седнал), за да и е по-удобно хем да си пише, хем да си гледа датите и т.н. Реших, че ако подпра панела на листчетата ще и пречат при записките, пък и като им намалее бройката на какво ще седи изправено това нещо? За това кукнах един ред красиви перлички, хем за разкош, хем за практичност.


На финала ми седеше много празно отстрани и реших да сложа тия двете заврънтулки, ама не можеше и те да не минат без някоя и друга перла. :) Щяха да ми се сърдят, сигурна съм!


Самите листчета си залепих сама на кочанче или както му се вика там тоя тип залепване и ги сложих върху това симпатично накъдрено панелче, което даде мегдан на още някоя и друга перла. :) Тук е момента да благодаря на прекрасната Зара, която ми даде заготовката за календарчето, като ми се довери, че няма да злоупотребя с него. Малко му модифицирах размера. Надявам се да не ми се обиди. :)

Е, вече мисля да ходя и да си лягам. Време му е. Хората след малко ще се събудят, а аз тепърва ще пътешествам в страната на сънищата. 
Очаквайте ме скоро пак с един лЕбовен подарък, който намислихме с моя дружка за нейното гадже. :)

Ще се включа при Мър-Мяу и забавлятелството им 38 - 3D

вторник, 13 януари 2015 г.

Последни Коледни проекти от 2014г.

Здравейте,

както споменах в предната си публикация, имам да ви показвам няколко проекта от миналата вече година. 
На първо място ще ви запозная с един много, много сладък мечо, който беше поръчан за картичка-подарък на победителката в една интернет игра. :) Дълго се чудих как точно да позиционирам милия мечо и накрая реших да го направя на шейкър. Ето го и него, в компанията на много снежинки и още по-много брокат.Ама какво е Коледата без брокат, нали? :)


Когато правя шейкър картички предпочитам декорацията да остане по-семпла, за да бъде фокусът именно върху самия шейкър елемент. Мечо е поседнал върху една лъскава, Коледна топка, която, както подсказват клонките на заден фон, сигурно е чопнал от елхата. :)


Тук по-добре си личи, че броката буквално се ля по картичката... :)

Следващият проект е всъщност картичката, която направих за късметчето ми в Коледната размяна. :) Надявам се да си я е харесала.


Добрият старец е винаги подходящ за коледни майсторийки, а в компанията на вярното му еленче, просто...


Сложих много сняг(памук), който понапръсках тук там с бяла, акрилна боичка и поръсих със сребрист брокат. Така позиционирах сценката, че все едно тъкмо кацат, за да раздават подаръци на послушните деца. :)


Ето го и Рудолф отблизо. Лакирах му копитцата, нослето и очите с глоси, а венецът, както и кънките на шейната на Дедо ви минах с кракле. За огромно съжаление, снимката в близък план на Дядо Коледа излезе ужасно размазана, за това липсва тук.

Последното е едно тефтерче, което подарих на една млада дама, която ми се падна като коледно късметче в една размяна на подаръци. Понеже не я познавам добре реших да бъде нещо по-семпло и изчистено. Надявам се да си го използва с мерак и да записва все хубави неща в него.


Цветните точки са винаги добър избор за млад човек - създават усещане за свежест и динамичност.


Сложих едно точково бордюрче и отстрани, за да има по-завършен вид проекта.


Гръбчето оставих изчистено, като на него сложих само едно етикетче с моите координати. :)

Е, това беше всичко от мен по повод миналогодишните проекти. Всъщност има и още една картичка, която приготвих за моя скъпа приятелка. В бързината забравих да я снимам, после забравих да я взема и накрая се наложи да я изпратя. Още не е пристигнала и може би няма и да пристигне... БГ пощи, какво да го правиш! Ще и се реванширам по друг повод и този път обещавам и снимки.

Очаквайте ме скоро пак, защото съм ви приготвила още няколко нещица за показване. :)

вторник, 6 януари 2015 г.

Тефтер за рецепти №5

Здравейте, и за много години. 
Желая на всички от сърце много здраве, късмет и повече любов през новата 2015г. За мен лично тя-любовта е двигател, който ме зарежда и  вдъхновява. За това бъдете влюбени и вдъхновени и вие. :)

В днешната публикация ще ви представя Тефтер за рецепти №5, който ми беше поръчан от една много мила и приятна дама от Варна, която искаше да зарадва своя близка по случай предстоящия и рожден ден.
Получателката на подаръка ми бе описана като успешна дама-юрист с червена коса, която е сериозна и делова. Предложих няколко варианта за печат на моята поръчителка и тя, с помощта на брата на бъдещата рожденичка се спряха на един по-ретро печат с прекрасна кулинарка на него. В синхрон с това преценихме, че в името на ретро звученето ще използвам за основа крафт картон, като акцент ще бъде червения цвят, който бил любим на получателката. Чудих се по какъв начин да изобразя кулинарно нейната същност и понеже аз самата съм юрист по образование знам, че за да си успешен в този бизнес трябва да си доста твърд и суров понякога. Така с мисълта за огнената коса на въпросната дама ми хрумна да сложа една червена люта чушчица за закачка. Чушката обаче от една станаха две, после три и накрая им изгубих бройката...

Ето и какво ми се получи, а в движение ще ви разказвам и подробностите:


Тефтерчето го приютихме в подходящо декорирана кутия, която да завърши подаръка.


Ето и лицето на тефтера, който изработих с огромно желание и много любов.
Сложих малко глоси тук и там, рамкирах с червен бордюр отделните елементи и сложих две джвъчки за ъгълчетата от бирен картон, който също оцветих в червения - акцентен цвят.
За къде кулинария без прибори, за това и те присъстват във визията. :)


За разделител - отново чушки... Казах ви, че им загубих бройката някъде по пътя, а тия са толкова сладки, че направо си просеха мястото тук. :)

На вътрешната страница поместих едно закачливо пожелание от поръчителите, което скалъпих на бързо в стихотворна форма. Споменавала съм ви преди, че доста отдавна пишех и поезия. :)
Разделите в тефтера са 5 на брой(Салати, Супи, Основни, Тестени, Десерти), а страниците за записване за 200 на брой. Пожеланието е разпечатано на паус, който напоследък ми е много любим. За да скрия точките лепило, с които го закрепих сложих и няколко перлички за разкош.


Салатените рецепти изобразих с тези чудесни зеленчучки, които оцветих ярко, за да са по-апетитни на вид. Естествено, излишно е да ви казвам, че навсякъде в тефтера се ля обилно количество глоси и брокат. :) Понеже някои от изображенията за разделите имаха кафяво, реших, за да ги откроя по-добре да ги обкантя с бяло. Пробвах с гел-химикалка, но резултатът беше направо позорен, за това на помощ ми дойде един бял молив(акварелен), който се оказа, че изпъква чудесно на крафт картона.


Не може да не сте забелязали вече, че на всяка страница отново присъства нейно величество - лютата чушка. :)


Супените продукти са класически - картофче, морковче, лук и там някъде посредата се намърда и една репичка, цвекло или каквото и да е там това нещо... :)


За основните обичайно ми харесва да заложа на пиленце или рибка. Този път в центъра на събитията се оказа едно много апетитно плато с пиленце, което е с хрупкава коричка от брокат. Ям-ям... :)


Ето го и отблизо. Много апетитно изглежда, нали??? :)


Най-подходящия печат за печивата са тия кроасанчета и хлебчета, които си натъкмих сама, като направих хирургическа операция на един фрий печат с фотошопа.

И понеже нямам с какво да изобразя сусам по тях, реших, че и маковото семе под формата на брокатец ще свърши работа. Не знам за вас, но на мен ми изглеждат току що излезли от фурната. :)


За ретро визия на сладкиш избрах този вдъхновяващ боровинков пай, който ми идеше да изпапкам, докато го оцветявах.


 Има си и сосче, а чинийката е в цвят слонова кост. Много ми е елегантно и вкусно на вид.


На гърба на задната корица сложих джобче с малко бележки в него, за да може получателката да си води записки или рецепти, които чакат своя ред да се запишат сред любимите.


Гърба също декорирах с няколко чушки и малко етикетче, което скоро изработих за себе си. :)

Ето и как се подредиха етикетчетата на разделителите. Не можах да не им сложа малко канапче за разкош. :) И естествено - са червени.


На финала реших да добавя една сатенена панделка в цвят шампанско, с която вързах кутията символично, за да изглежда все пак като подарък.


Обичам моите пратки да са добре съхранени, за това кутията поставих в друга кутия и я опаковах в тази красива хартия, която ми стана любима за зимния сезон. Вързах малко канап, който оцветих в червено и добавих мъничка, благодарствена картичка за гласуваното ми доверие.

Преди малко се чух с поръчителката ми и по нейните думи всичко много и  е харесало. Това ме прави истински щастлива, защото се старая да влагам душата си във всеки проект. Още веднъж - Благодаря ти, Зори, че ми се довери и ми даде свобода на действия, за да го бъде този красив тефтер. Надявам се да бъде посрещнат с много ентусиазъм и да остане скъп спомен на твоята приятелка. :)

Проектчето ми стана много любимо и като такова не мога да не го включа в няколко предизвикателства:

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак с някои от последните ми произведения от миналата година, които до сега не успях да покажа тук. :)