вторник, 24 февруари 2015 г.

Албумчето на Виолетка

Здравейте,

днес ще ви покажа едно съвсем непретенциозно албумче, което изработих за майката на моя любим. Всъщност то е направено и подарено отдавна, но чак сега му дойде реда да бъде почетено със самостоятелна публикация. :)
Няма особени декорации по страниците, защото искахме да е запълнено със снимки, а не с джувки, както е обичайно за тези албуми напоследък. Сложихме и четири снимки, с което стартира албумчето, а останалото удоволствие оставяме на нея да си подреди който и където иска тя. Умишлено избрах вариант с халки, за да има възможност при нужда да бъдат добавени още и още странички. 


 Поназнайвам аз, тайничко, че любимият и цвят е като моя - лилав и за това с най-голямо удоволствие избрах това лавандулово за основа на налбума.
Понеже за корицата харесахме един печат с китки, то неминуемо панделката се реши в зелено.


Сториха ми се много подходящи тия китки, защото възрастта на получателката предполага да е нещо по-консервативно и обрано. Като ги видях и се сетих за градинката на баба ми, в която винаги имаше от тия миризливи цветя. Не им знам името, ще ме прощавате. За да е в синхрон с името сложих и малко виолетки тук и там. :) Отгоре минах с обилен слой Ц 200 и така придадох перлен отенък на изображението. За това и снимките са такива - осветени. :)


Открих остатъци от тая чудна хартия, която идеално се вписа с лилаво-зелената тематика.
На няколко места сложих по-малки зелени листчета и няколко плика.


Ето ги и внучетата, заели челни позиции в албума на баба Виолетка. :) Други снимки няма да показвам, защото не съм взела разрешение от участващите по тях.


За завършен вид направих и тази кутия, която всъщност е нещо като чантичка. Абе не знам точно, но ми хареса как се получиха нещата.
От мъжо научих, че му споделила, колко много и е харесал и как вечер си го разглеждала с умиление. Каква по-добра отплата за труда и емоциите, които влагаме в проектите си от реакцията на получателя.

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак. :)


http://crazychallenge.blogspot.com/2015/02/cch-191-for-my-mom.html

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Happy with Me?!.

Здравейте,

днес няма да ви показвам хартиен проект. Ще ви представя просто едно оцветено изображение на фрийби, което ми се стори много сладко и симпатично и ми се прииска да си оцветя. Приемам го като упражнение, защото още се уча на това нещо - дигиталното оцветяване, но просто не ми идва да направя картичка или друго с този печат. Кой знае пък, може би и да изгрее неговата звезда някой ден, но за сега ще си стои просто ей така, да отлежава в папката ми с оцветени картинки. :) Реших все пак от уважение към вас да му сложа някакъв фон, за да не седи празно.


Можех определено да сложа още малко сенки по косата, но целта ми беше по-скоро кожата, която тук я има в изобилие, предвид, че момата не се е облякла особено много. :D
Понякога ми е трудно да определя къде да сложа светлосенки, когато има повечко катове дрехи и някак си цялостната представа за видимите части от кожата ми се размива. За това напоследък реших просто да експериментирам с кожата, за да добия повече рутина.
За да видите грешките ми в детайли може да си увеличите изображението.
За бельото използвах същата дигитална хартия, която съм сложила и за фон, като тук там мацнах малко сенки за по-реалистичен вид.

Сайтчето, от което си взех картинката е на Opal Manor. Ако решите цъкнете на линка, за да разгледате. Имат си цяла секция с фрийбита.

Ще се радвам на коментари, съвети и критика от по-вещите в занаята.
Предварително благодаря, че се поспряхте, за да изчетете спонтанната ми публикация. :)
Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак. :)

петък, 20 февруари 2015 г.

Валентинка за Съни

Здравейте,

напоследък усилено ми върви на албуми и тефтери и картичките сякаш останаха на много заден план. За това, пък и защото скоро беше един чудесен празник на виното и любовта реших да направя една картичка за моя скъпа приятелка от Бургас - Станислава.
Дълго се чудих на каква визия да заложа, дали да е в класическата валентинска комбинация - черно, червено и бяло или да е нещо по-нетрадиционно, но в крайна сметка избрах нежна лила, бебешко синьо и тук-там малко розовко. Съни винаги изглежда стилна, тя е мила, деликатна и приятна и за това исках да внуша таква усещане и чрез самата картичка.
Ето я и нея:

Не успях да направя много качествени снимки, за това избрах само тези двете. Цветята, които аранжирах по картичката предварително натопих в лепило, което изсъхва прозрачно и хубавичко ги овалях в брокат. Сложих малко розови камъчета, две копченца и куп сърчица. Надписът е семпъл, но за това пък го минах с кракле и според мен се получи интересна асоциация с любовта,която е крехка и лесно трошлива, заради което трябва да я пазим много. Малко панделка и много пластове дизайнерска хартия и воала! :)


Самото изображение оцветих дигитално, което е новата ми страст. Крилата, ореола и розата също минах с кракле и мисля, че се получиха разкошно. Спазих цветовата комбинация, за да е пълна симфонията. :) Много са ми трудни тия светлосенки, за това им отделих доста време и си поиграх много с тях. Надявам се да са се получили прилично.
Този път за куриер използвах баща ми, защото по Коледа изпратих на Съни картичка, която тя така и не получи, а от БГ пощи се оказаха изключително некомпетентни и неадекватни по отношение на пратките(както винаги).

Е, това  за сега от мен. Минавам пак на вълна тефтери и албумчета. Очаквайте ме скоро пак. :)

неделя, 15 февруари 2015 г.

Амурчета

Здравейте,

честит Св. Валентин, макар и малко на патерица. Днес стотици пъти си мислех да направя тази публикация, ама ха това, ха онова и стана време да тръгваме за заведението... Ей сега преди малко се прибрахме и аз почти веднага залепнах на компютъра, за да обработя снимките.

Стана така, че преди няколко дни баща ми ни изненада, че за 14-ти ще идват в София и искали да излезем вечерта заедно и да отпразнуваме празника. Тъй като никой от нас не си пада по алкохола особено много, наблегнахме повече на любовта. :) За баща ми и половинката му винаги ми е трудно да мисля подаръци, понеже са от хората, които си имат всичко или почти всичко. Реших, че няма да им правя подаръци, все пак не е Коледа, ама нещо ме зачовърка дълбоко, дълбоко в мен и докато не се навих, че ще им направя нещо - не се кротнах.  Мислих много какво да сътворя за тях и понеже знам, че и двамата доста често четат им направих два валентински тага за разделители на книги. Исках да са нещо като комплект или поне да си приличат, или поне да има някаква линия, около която да се въртят. Избрах десетки печати, обаче винаги единия ми изглеждаше по-хубав или по интересен от другия и така най-накрая измъчена и нервна попаднах на една забравена от Бога(и мен) папка в която открих невероятно сладкия печат, който от пръв поглед още осъзнах, че ще бъде главно действащо лице. 
Веднага го пляснах у Фотошопа и се задействах да го оцветявам. Цялата работа приключи някъде сутринта около 5-6 преди 2 дни. Вчера пък реших, че да бъдат съвсем еднакви е малко тъпо, за това първо обърнах единия, а после реших, че ще му променя цвета на косата. Понеже татко е с черна коса, съответно неговото амурче се реши в черно, а това на половинката му - русичко като нея. :) Надявам се закачката да им допадне и да си ги използват редовно.
Ето, че дойде и момента да ви покажа какво се получи в крайна сметка:


Като за Св. Валентин избрах класическата комбинация от червено, черно и бяло. Открих и тази дигитална хартия, която пасна чудесно за фон на изображенията.


На гръбчето на таговете сложих тази симпатична Рецепта за Любов, на която попадна, докато се ровех в нета. :) 


Всяко тагче привързах с черна дантелка, малко перлички и канапче, за да са по-джиджени и кипри. :)


Ето тук в близък план могат да се забележат и детайлите - кракле по крилцата и глоси, което не е особено забележимо от снимките по сърцата на диадемата и върховете на стрелите.
На помощ ми дойде и друга дизайнерска хартия с много сърца и лове-та, която послужи за дрешка на амурчетата. :) Сложих им и малко сив контур, за да се откроят от фона.


Ето го и русичкото, миличко амурче,


Не знам дали си личи добре, но това русото направих и с една идея по-светла кожа, която да му подхожда повече. 
Тия дни ще ви покажа и една валентинска картичка, която пратих на моя скъпа приятелка в Бургас, но понеже още не си я е получила искам да не разваля изненадата. 

петък, 13 февруари 2015 г.

Тефтер за рецепти №7

Здравейте,

днес ще ви занимая с тефтер за рецепти №7, който е особено важен за мен. Такъв е, защото за първи път всички печати, които използвах за него оцветих дигитално. До сега в проектите си винаги съм използвала акварелни моливи и бои, но от едно известно време в главата ми се върти мерака да пробвам и нов вариант. Виновница за това е сенсей Зара, която, както всички знаем, оцветява дигитално своите произведения. При разговорите ни с нея сме си споделяли за общата страст към Фотошоп и други подобни програми за дигитално оформление и корекция на изображения и някак си успя да ме надъха. Капака на всичко беше последната среща на клуб Скрапбук, която Ем организира за нас всяка последна събота от месеца в магазин Идея. Ако още не сте идвали на срещите ни - елате. Няма да съжалявате, обещавам. :)
Та, на последната такава среща се разговорихме за този начин на оцветяване и възможностите, които той дава и така, надъхана и вдъхновена се прибрах в къщи и започнах със скромните си опити. Резултата ме остави безкрайно доволна, макар да съзнавам ясно, че още съм много далеч от нивото на Зара и на други мастъри в тази област, но се надявам да задобрея с повечко трениворки. :)
За да не се разочаровате особено много искам да се оправдая, че снимките, които правих 3-4 пъти са потресаващо ужасни и изобщо не могат да покажат пълния блясък на тефтера, за това реших да ви покажа и дигиталните  варианти в края на публикацията. Копирани на подходяща хартия дават страхотно качество, както на покривност, така и на наситеност на цветовете. Стига толкова оправдания. Ето го и него:


Харесах си този разкошен и според мен леко ретро печат, който направо ми изкрещя да направя косата червена. От там тръгна и цялостната визия на тефтера. За основен цвят избрах горчица(колкото и да не си личи от снимките, но цвета е просто прекрасен)
За декорация сложих едни прибори, които Ем услужливо ми наряза при една от срещите. За мой късмет имаше и такива в цвят крем, което ме улесни, тъй като си пасна чудесно с останалите компоненти.


Тук може да се види и близък план на нашето момиче. 


Тефтерът направих за едно магазинче, за което ви споменах в предходната публикация. За това не е персонализиран. Отново заложих на класическите 3 раздела(Супи, Основни и Десерти).
За Супите подредих тези симпатични купички, които преди моята намеса бяха чаши, но тъй им било писано.  Естествено, на вътрешната страна на предната и задната корица сложих джобчета за записки и бележки в движение.


Основните този път са представени от тази апетитна пица. Всички печати съм оцветявала аз. Няма копирани изображения от сайтове за храна и кулинария. :)


При Десертите реших да сложа тия много приканващи ягодки. 
Гръбчето оставих изчистено, като само сложих малко етикетче с моите координати на него.


Ето го и фаилчето, което показва реалната визия на изображенията, преди да ги разваля с фотоапарата си. :) При разпечатването цветовете се запазват и на живо изглеждат точно така, както ги виждате тук. Направих им сиво контурче, което също се изгуби при снимането, но на живо го има и изрязах по него, за да се откроят изображенията от фона.

Признавам си,че се забавлявах неимоверно. Покрай тоя тефтер направих и още няколко проекта с дигитално оцветени изображения, които ще ви покажа в идните дни. Очаквайте ме скоро пак и не забравяйте, че ако решите да коментирате, критикувате или похвалите нещо, то няма да ви с сърдя изобщо. :)

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Тефтер за рецепти №6

Здравейте,

днес ще ви представя Тефтер за рецепти №6, който всъщност е №4 или може би 3, но до сега не ми се беше отдала възможност да го покажа или по-точно бях забравила за него.
Тефтерчето направих без конкретен притежател, за това не е персонализиран като останалите. Бях го предвидила за едно от магазинчетата в София, където се намират няколко мой рожби. Преди броени дни получих съобщение, че са го продали и така се присетих за него. 
Въпросното магазинче може би ви е познато, а може би не е, но ще го споделя с вас, не защото мои неща се намират там, а защото там е малък и кокетен рай на български автори, които са оставили невероятните си творения за продажба - Euphoria Shop може да посетите на ул. Сан Стефано 9, където ще бъдете посрещнати с усмивка от една от двете му съдържателки. 
А сега нека ви го и покажа:


 Много ми беше трудно да реша, как искам да изглежда. Всичко започна от тортата, която избрах да бъде полята с вкусен карамелен крем. Така ми дойде и музата за цялостната визия, която замислих в цвят бял шоколад с леко по-карамелени нюанси. На помощ ми се притекоха разкошните хартии с кулинарни мотиви, които си купих неотдавна.


 Ето и по-близък план на карамелено-шоколадовата симфония в която оживя сладураната от печата. Исках всичко да е по-изчистено, семпло и непретенциозно, за да имат възможност вероятните купувачи да се припознаят в него.


 За декор заложих на тази прекрасна дантела, която доукрасих с малко перлички и сложих симпатична висулка, която да служи за разделител. Направих само три раздела (Супи, Салати и Десерти, защото за по-класически)


 Разбира се, за Супите сложих малко апетитни зеленчучки, които да ни предизвикат и подтикнат към кулинарни подвизи. :)


Едно семпло, хрупкаво пиленце украси раздела на Основните ястия.


А тази красива кутия с мъфинчета в нея украси страничката за Десертите. На живо е много бляскава и луксозна с всичкото глоси и брокат по нея, но за съжаление, поради скромните ми фотографски възможности не успя да изпъкне сред снимките. :)

На предната и задната корица отвърте сложх малки джобчета с няколко листчета за бележки и записки. Мисля, че това е много важно и полезно, особено, когато записваме нещо в движение, а не искаме да изглежда после набързо надраскано по страничките.

Е, това е за сега от мен. Тия дни подготвям нов тефтер за дамите от Euphoria Shop, който ще ви покажа съвсем скоро. Обещавам да ви изненадам приятно с него.