Настолно календарче

Здравейте,

на първо място искам да се оплача и похваля на вас, които отделяте от времето си да ме четете. Днес беше един много, много, ама много шантав ден... Като се започне от сутринта, когато реших, че ще сваля и обработя малко снимки, докато си пия първото кафе и така се заринах в зяпане тук и там по чужди блогове и сайтове, че изобщо изключих и забравих за снимките. Някъде към обяд отново ме осени идеята и ги качих на компа, ама се впуснах в дълги разговори с една дружка, та до обработка пак не стигнахме. Следват обяд, разходка с куче и какво ли още не и в един момент, когато пак се намерих на компа и най-накрая реших да отворя фотошопа стана така(незнайно как), че започнах да си човъркам настройките на блога. Да ме пита човек защо сама обичам да си причинявам главоболия и отговор да не иска, защото аз лично не мога да дам адекватен такъв. Та, разчоплих се аз и естествено, понеже съм много технологично грамотна омазах всичко, което можеше и туй дето не можеше и него... Реших и си сипах още едно кафе и се заех да си оправям кашите и ето ме на сега, току що приключила. Що-годе го наредих. Някъде в процеса на нагласяне ми изчезнаха симпатично заоблените ръбчета на всички панели, ама не можах да го открия това чудо как се прави и вече се предадох. И като за достоен завършек на деня, по малките часове на нощта всъщност, се взех в ръце и обработих въпросните снимки... Не е ли шантаво?

Естествено, след всичката тая драма, с която ви занимах така обстоятелствено не мога да не ви запозная с едно от последните ми творения. Негов подтикник е моята приятелка Тони, която много обича ейййй така съвсеееем, съвсем небрежно да ми пусне някоя муха и да зачезне.

Тоя път ми натресе да и правя настолен календар, ама да бъдел в нещо синьо-зелено, щото такова и било настроението. Ха, ми добре...

Ето го и него(най-накрая):

 

Синьо-зелено, нали ви казах!? Хич не ми е по сърце тоя цвят, сигурно и за това от него имам само 2 вида хартии, но пък свършиха добра работа. За да е пълна симфонията направих месеците, годината и неделните дни в същия цвят. След обстойно обикаляне на всички възможни книжарници, които са ми известни открих и тия бележчици, на които Тони много държеше да присъстват. Обича тя да си пише разни работи. :)

Направих и го да стои така(седнал), за да и е по-удобно хем да си пише, хем да си гледа датите и т.н. Реших, че ако подпра панела на листчетата ще и пречат при записките, пък и като им намалее бройката на какво ще седи изправено това нещо? За това кукнах един ред красиви перлички, хем за разкош, хем за практичност.

На финала ми седеше много празно отстрани и реших да сложа тия двете заврънтулки, ама не можеше и те да не минат без някоя и друга перла. :) Щяха да ми се сърдят, сигурна съм!

Самите листчета си залепих сама на кочанче или както му се вика там тоя тип залепване и ги сложих върху това симпатично накъдрено панелче, което даде мегдан на още някоя и друга перла. :) Тук е момента да благодаря на прекрасната Зара, която ми даде заготовката за календарчето, като ми се довери, че няма да злоупотребя с него. Малко му модифицирах размера. Надявам се да не ми се обиди. :)

Е, вече мисля да ходя и да си лягам. Време му е. Хората след малко ще се събудят, а аз тепърва ще пътешествам в страната на сънищата. 

Очаквайте ме скоро пак с един лЕбовен подарък, който намислихме с моя дружка за нейното гадже. :)

Ще се включа при Мър-Мяу и забавлятелството им 38 - 3D