неделя, 29 юни 2014 г.

Картичка за Хриси

Здравейте,

не отдавна беше рождения ден на племеника на моето момче и разбира се по такъв повод не би могло да мине без специална картичка. Мъжо избра печата, защото му се струвал раздвижен(Хриси бил според него много енергично дете) - мъжка логика... Но ми хареса и на мен, за това се заех да правя картичката. Хриси е на 4 години и сигурно няма да успее да оцени картичката ми, но се надявам родителите му да са я харесали и да остане хубав спомен за тях от празника.
В интерес на истината малко ми беше трудно да направя картичка за момченце, защото предполага по-изчистен и ненатруфен дизайн, но смятам, че се справих що-годе добре. След обстойно рязане,кълцане и лепене това е крайният продукт:


Нямам представа, защо при заснемането изглежда малко зацапана - в действителност изобщо не беше така, но това е то, толкова са ми снимаческите възможности. :)
Желаем на Хриси да бъде все така жизнерадостно дете и дано Господ го благослови с много здраве и късмет в живота.

Е, това е за сега от мен, очаквайте ме скоро пак. 

Картичка за Теди

В петък получих съобщение във Фейсбук от моята дружка Теди с идея да се видим през  уикенда. Супер-казах си аз(винаги ми е приятно, когато се виждам с нея, а сега, след като се запознах и с прекрасното и куче- Чарити, срещите ни вече са мечта за мен). Тук обаче беше моментът в който ми светна крушката! Теди има рожден ден вдругиден!!! 
Разбрахме се ние за събота в 12 и аз веднага реших, че сутринта ще стана по-рано, за да имам време да и изработя една картичка по повод личния и празник. Речено-сторено. Имах желания печат и нетърпеливо седнах да оцветявам. Картичката се нареди от самосебе си, с такава лекота и удоволствие се случиха нещата, че почти да окъснея за срещата.
Набързо се облякох и приготвих кучо (имаме си мидъл шпиц - Роби Фокс - обещавам да ви го представя някой път) и се запътихме към очакваната среща с нашите другарчета. Изкарахме си супер. Дано на Теди да и е харесала картичката и да и се наслаждава поне толкова, колкото аз се насладих да я направя.

Ето я и нея - картичката:



И малко по детаилно:


От скоро хванах цаката на акварелните моливи и сега всяко ново оцветяване за мен си е истинско изживяване. Още се приспособявам и експериментирам, но мисля, че на този етап ми се получава доволно добре.

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак. :)


Морски трепети

Здравейте,

бързам да ви покажа една много, много специална картичка за имения ден на моя баща (Петър), който е морско чадо, за това и неговата картичка е решена в изцяло морски мотиви. Надявам се много да му хареса. От вчера(понеже все не можах да се наканя по-рано) тя пътува към него и се надявам, когато я получи да бъде изненадан и да му хареса, защото е направена с много любов и мерак.

С тази картичка реших да направя и първото си участие в Картичкофурийското предизвикателство 224 "Моето лято" - тръпна от нетърпение, а също и от притеснение. Стискайте ми палци и дано да не се изложа като за сефте. :)
 Ето я и нея - решена в нова за мен форма и размер. Постарах се, пък относно резултата съдете вие. 


Ето и малко по-детаилно изображение:


На тези чехлички им се каня отдавна и съм доволна, че най-накрая намериха своето място и то на такава една специална картичка за мен.
Е, това е за сега, очаквайте ме скоро пак и моля ви, не забравяйте да стискате палци! :)

П.П.  -   Както обещах на Kakichka Kat добавям изображението на чехличките, които използвах за проекта. Ще се радвам, ако са полезни на някой, а още повече, ако споделите и как точно сте ги използвали.


събота, 21 юни 2014 г.

Картички с цел

Здравейте,


следващата картичка, която искам да ви покажа изработих по един специален повод за едни специални за мен хора. Това са двамата мои близки приятели и чудесна двойка, които празнуваха нова годинка от съвместната си лЕбов - Тони и Митко. Тъй като Тони ми е ударна подкрепа или както я наричам още - моята будна блондинска съвест и освен всичко е първопричината да попадна в тая каша с картичките и албумчетата, реших, че е тъкмо човекът за когото искам да направя картичка. С помощта на моята половинка избрах печата, който най-да им подхожда и се започна едно оцветяване, едно кълцане и лепене, та чак свят ми се зави, но докато не ми хареса не можах да се кротна. Естествено поради уникалните ми умения на фотограф снимките не станаха от най-добрите, та не си личи много, че основата на картичката е от шоколадов на цвят перлен картон, защото исках вътре да пиша с бяло и трябваше да се открои, но това е друг един въпрос. Надявам се, че на Тони и Митко им е харесало или поне така казаха(че какво друго да кажат хората...). Ето я и нея:




Много сърца, много нещо, но какво да го правиш - лЕбов!



Следващата картичка, която искам да ви споделя направих за моята половинка и любов. Неговата голяма страст са влакчетата, за това, когато се сдобих с този печат реших, че първият ми проект с него ще е именно за Марин. И речено - сторено. Докато той сладко си подрямваше един следобед заседнах с моите си хартийки и скроих каквото можах, за да го зарадвам. Зарадва се, естествено, той винаги ми се радва на щуротиите и ме подкрепя каквато и глупост да съм решила да свърша. :) Нали за това хората се събират заедно - да си се радват и подкрепят. В нашия случай има и любов и то такава, че още не мога да си повярвам. Ето я и картичката за моето момче:


 Малко не си личи надписа, но на живо си е съвсем видим. Просто светкавицата реши да се намести баш там, където не я искам, но какво да се прави...

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак. :)

петък, 20 юни 2014 г.

Ето я и нея - поезията

Здравейте,

да си призная честно никога не съм смятала себе си за достатъчно добра в нещо и това не е, защото страдам от липса на самочувствие, а защото природата ми е такава - самокритична и мисля, че това е един вид качество, защото тласка човек да дава още и още. А винаги може още, нали?
Вече  ви споменах в предишния ми постинг, че някога пишех поезия и реших, че мога да си позволя лукса да споделя някои от нещата, които съм сътворила в това поприще с вас. Имах моменти на големи творчески изригвания и съм събрала доста солиден запас от стихоплетствания. Дори (да се изфукам) имам няколко дуетни стиха с хора, които отковено притежават ОГРОМЕН талант и за мен е чест, че са ми отделили от времето и вниманието си, но тях ще запазя за себе си, тъй като не съм им искала разрешение да ги публикувам (не, че вече не са публикувани в сайтове за поезия, но това е било по взаимно съгласие и желание, а тук случаят не е такъв).
Като юрист особено държа на авторското право и се стремя да се придържам към него до колкото ми е възможно.
Е, стига празни приказки - показвам ви каквото си харесам от пръв поглед, пък вие ще решите и оцените, ако желаете. Дано успея да ви докосна с моите измишльотинки.

Гълъбите

Като ято гълъби прииждаш
в мислите ми неслучайни,
но не искам ти да виждаш
скътаните ми в главата тайни

И очите си затварям -
да не стигнеш до сърцето.
С тебе аз ще преговарям
там при гълъбите – във полето.

И за помощ ще ги моля -
те са мъдри и ме знаят.
Ще изпълнят мойта воля.
Знам... и теб ще те омаят,

както мен омаяха без време,
още малка бях тогава,
но не ги мисли за бреме:
гълъбите разпознават

тоя, който е достоен
и им предлага топло рамо.
Само ти бъди спокоен

и не се предавай само.




Нека знаеш!

Искам да те притежавам...
С длани, с устни и душа.
Дълго да се наслаждавам...
Дълго в огън да горя...

Да отпивам мъжки ласки,
да отвръщам с дива страст.
Нека паднат всички маски!
Искам те – това съм аз!

И не смей да го отричаш!
Този огън в нас гори...
Още силно ме обичаш,
виждам в твоите очи.

И дори да ме отблъснеш
за това, че те раних,
пак по мене ти ще тръпнеш!
И ще помниш тоя стих...




Кармично...

По булевардите на мрака,
окъпани във светлина,
стаено нещичко ни чака,
на разстояние една ръка.

Така е близко да го вземем,
а сякаш... Толкова далече.
Ти от мене си обсебен...
И това... Така ти пречи

да прогледнеш в мрака
и да стиснеш във ръка,
онова, което тебе чака,
на разстояние една сълза.

И протегната, да го докосна,
видяла го... За миг... Едва,
сепвам се... И се ядосвам.
И потъвам... Във тъга...

А толкова малко остана,
да го пипна със ръка...
Онова, което мене чака,
на разстояние една душа,

че се обръщам и си тръгвам,
а ти оставаш там... Смутен,
а когато пак при теб се върнах,
усетих погледа ти... Вледенен

и от него, тръпки ме побиха
и не посегнах... Със ръка...
Възпряна от внезапна мисъл,
че се разминахме... Едва...




По човешки

Лятото се счупи на парчета,
 дланите ми реже като с нож.
От раните ми бликнаха лалета
и вляха в вените ми мощ...

Небето срути се със трясък...
Светът окъпа се във сноп лъчи.
Проплака птица с силен красък,
а в окото и парче небе блести.

Земята се пропука и потъна.
На плещите ми падна гръм...
И тялото ми младо... Се огъна...
Скърши се на две със звън.

Излях се на мелодия от пръски
Жив порой... От мен вали...
И по човешки, със ръце и пръсти -
душата ми нов Свят си съгради.




Там, където(Море)


Изгревът най-хубав е в Морето,
там, на вътре в морските вълни.
Там, на онова место, където...
Слънцето най-истински блести.

А чайките се къпят в блясък.
Приветстват първите лъчи...
Прегърнала водата своя пясък,
тихичко нашепва и шуми...

Вятърът танцува по вълните.
От далеч им носи новини...
Тайнично надниква в дълбините
с двете си невидими очи...

И Залезът най-хубав е в Морето.
Избродиран сякаш от кашмир...
Докоснал мястото... Където...
Се срещат морска и небесна шир.

Слънцето кога съвсем се скрие,
Луната тихомълком се яви...
Със мекият си блясък да открие,
събуждащите се сега Звезди.

Утихнали заслушват се вълните
във таз изящна тишина...
Пред тях и нощите, и дните
разкриват свойта красота.

А вятърът все тъй повява,
с тиха песен да ги поздрави.
Луната тайничко се изчервява
от първи Слънчеви лъчи...

Мисля, че стига толкова. Все пак не искам да ви отегча. Това беше за сега от мен и моите поетични превъплъщения. Очаквайте ме скоро пак. :)

Още напъни за картички...

Здравейте, 

пак съм аз и пристигам с нова порция картички.
Преди да започна да се обяснявам за тях и за нещата, които си самоподарих(отново), държа да отбележа, че не знам дали някой ме чете(силно се надявам, макар да се съмнявам - друг път ще ви пиша за поетичните си опити), но на мен ми е хубаво да си споделям, така си съпреживявам отново хубави моменти. Не се чувствам съвсем като пълен шизофреник, но понякога имам такива смътни съмнения за себе си. Обаче, както някой умно е заявил, аз не страдам от шизофрения-наслаждавам и се.
И така, да премина по същество най-накрая. Гледах няколко клипа в който едни мадами от чужбинско си служат с някакви малки книжки в които се поместват готови тагчета с разни думички изписани с хубави шрифтове, които си оцветяват, състаряват и изобщо си ги правят каквото искат, но са много ефектни(поне според мен). Търсих-рових из нашенските магазини, но уви не попаднах на такова чудо, за това реших и си сътворих сама такива. Нали съм си веща с фотошопа, та седнах и се унесох в работа. Освен тях, понеже си нямам от ония хубавите, лъскави машинки за рязане на всякакви формички, бордюрчета и прочее красоти си нацъках няколко различни и по разновидност и по големина красотички и с все сила, въоръжена с флашката и няколко парици в джоба хукнах да обикалям в най-големия дъжд и да търся книжарница в която да си ги разпечатам. Не знам дали споменах, но и принтер си нямам. Сигурно ще ме помислите за извънземно поради което, но това е положението. За сега само гледам и си въздишам по чуждите придобивки и търся моите си начини да се сдобивам с неща от които имам нужда, но на цена, която мога да платя вся пак.
Разпечатах си аз щуротиите, но нали знаете колко са меки листчетата, реших, че ще си купя няколко парчета солиден картон, върху който да залепя и да мога да си изрежа заготовките за бъдещи проекти, така, че да мога да ги ползвам като шаблони за по-дълго време. Общо всичко ми излезе не повече от 5 лева. Веднага се прибрах по най-бързия възможен начин, хванах Ц-200-та, четка и мацането започна. Налепих всичко върху картона и го оставих да съхне. На другия ден си ги изрязах и сега си имам няколко големини квадрати, кръгчета, звездички, китки и някои други щуротии. Чувствам се богата! 
Нямах търпение да изпробвам новите етикетчета, към които предвидливо добавих и името на скромното ми блогче(също и фейсбук страничка и едно малко виртуално магазинче в http://10fingers.bg/  - разбирайте Valarie). Мисля, че се получиха много сладурски. Реализирах няколко картички. Честно да ви кажа, чак днес схванах какво точно мога да правя с акварелните си моливи и се почувствах ужасно тъпо, че вече толкова време уж се уча, пък от една щура идея се роди да го наречем истината. Оцветения ми печат ме изпълва с гордост, но в момента седи и съхне, защото реших да го аранжирам с малко глоси акцент, та ще редя картичката утре. Обещавам да ви я покажа, но до тогава да си изтипосам старите такива, а ето ги и тях:




Последните две си ги харесвам особено много, надявам се и вие да не сте прекалено критични.
Е, за сега това е от мен. Очаквайте ме скоро пак. 


вторник, 17 юни 2014 г.

Признавам си без бой (издънките)

Здравейте,

просто не мога да не се включа отново и да ви покажа междинните си издънки. Наричам ги така, защото съм крайно недоволна от резултата, който се получи, но това е, което е. Човек се учи от грешките си, знам го и въпреки, че близнакът в мен недоволства от този факт, то си е просто факт.






Съвсем реално осъзнавам, че са доста оклепани и съвсем несъвършени, но са мои и си ги обичам по моя си начин. Човек трябва да показва и неуспехите си понякога, за да има после възможност да се изфука с нещо, което е наистина добре свършено. За това аз с радост ви показвам своите и се надявам , че по този начин ще дам кураж на някой, който като мен бавно и славно прохожда в това начинание. НЕ се отказвайте! Всеки път става все по-добре и по-добре, уверявам ви!

Реших обаче, незнайно защо, че този тип картички(клъцни-срежи) не са точно за мен. Печатите, които преди толкова ме плашеха и ужасяваха започнаха да ми намигат все по-палаво и аз все повече исках и се нуждаех да си поиграя с тях, да видя какво ще се получи, каква е схемата и дали ще стане това, което си представям първоначално. И то взе, че започна да става. Имах и тук няколко разочарования, които ей сега бързам да ви покажа:




Много семпли ми се виждат моите картички на фона на другите, които гледам, но се успокоявам, че още трупам знания и умения за напред, когато ще мога да се вихря, както аз си знам да го правя, та ще задоволя най-сетне жадната си за изява природа.
В колекцията си с картички добавих още няколко, сред които един нескопосан опит за картичка за бал без печат, но ми се стори оригинална идея и реших да я пробвам. Още ми се струва добра идеята, но трябва да усъвършенствам изработката и:




Слончето много ми харесва. Като го гледам как е вирнало копитце и ми идва и аз да затанцувам с него. :)
Е, за сега толкова от мен. Дано денят ви да е усмихнат като моя. Очаквайте ме скоро пак.



Първи картички... УРА!

Здравейте,



бързам за споделя с вас първите си крачки в картичкоправенето. След като успешно финализирах моя проект с албумчето, за който може да видите и прочетете в предишната ми публикация изминаха няколко месеца, за да посъбера малко сили и информация. Гледайки чуждите блогове, ровейки във Фейсбук, Ю тюб и къде ли още не се удивлявах на разкоша и пищността, на сложността на направата на картички. Едни страхотни малки шедьоври стояха пред погледа ми и аз се чудех: "Способна ли съм да сътворя нещо подобно"? Нови материали, нови техники се складираха трайно в главата ми, но не смеех да започна мой проект, за това реших да се опитам да крадна малко от няколко клипчета, в които подробно се показваше кое как става. За начало реших, че това нещо с печатите и оцветяването не е за мен. Къде ти, толкова е сложно... Аз това не мога да го направя! Защо пък да не мога? И изобщо типична по близнашки каша! Реших се и сътворих първите две малки произведения, които естествено успях да оклепам тотално с лепило. Не било толкова лесно да му се невиди. И цялото това фино кълцане... Заболяха ме пръстите от стискане и пристискване да не би да сгафя и не, че не сгафих, ами поне си изпилих и нервиците. Картичките са факт и ви ги покзвам веднага. Само да уточня, че малко са пипнати с Фотошоп, който е другата ми огромна страст и на когото съм отделила и посветила няколко години от живота си, но съм ужасно доволна от придобитите умения. Самонаучих се, както се казва. Гордея се със себе си.







Със снимането се оказа, че хич не ме бива, пък и си снимам с телефона(добре, че е с хубава камера), но поне Фотошопа се притичва на помощ и нещата добиват някакъв вид. Гледайки другите сайтове и чудесии установих за себе си, че всеки си е изградил някакво кътче за снимки, където нещата му изглеждат по-така. Аз такова кътче си нямам. Обсебила съм масата в кухнята по която са нахвърляни всичките ми придобивки и за това си самодобавих цветно фонче ей така, за разкош. Надявам се да не сте прекалено сурови. Още се уча, но обещавам да напредвам добре и бързо.


Обаче пак не бях доволна. Творецът в мен стържеше и крещеше, че може и повече, може и по-добре, че и аз не съм съвсем бездарна и ето, че отново съзнанието ми се залепи за ония картички с печатите. Малко ми беше объркано да разбирам какви са тия печати и тия неща за които всички говорят. Всеки говори, ама никой не ти обяснява какво и защо, за това се консултирах с чичо ви Гугъл и за мой късмет той се оказа отзивчив, както винаги.

До тук добре, ясни са печатите. Оказаха се само контури. Явно ще трябва да си ги оцветявам сама. Хубаво, ама тия, които виждам са сякаш не оцветени, ами с магия направени. Бях ли аз способна на такова чудо? И пак започна едно ровене какво и как. Попаднах на прехвалените копик маркери и направо ми се зави свят. Трябваше и аз да имам такова нещо. Ровя, ровя, ровя и откривам едно сетче, средно голямо с най- нужното от цветовата гама и като му видях цената направо седнах! Хубаво, че не паднах. Ама те са нечовешки скъпи тия неща. И аз ще имам ли късмета изобщо, ако все пак изнамеря начин да отделя такава чудовищна сума от скромния си бюджет, за да си ги купя да се справя с тях или ще ги пробвам, няма да се получи, та ще събират прахоляк някъде и ще идат толкова пари на вятъра? 
Спешно се нуждаех от успокоение и резервен вариант. Не можеше да няма начин! В един сайт случайно попаднах на една дама(Господ да я поживи), която драскаше с едни моливи и после с една четка с вода  и ставаше чудо... Това ми трябваше. Ама това не са сигурно нормални моливи!!! Веднага грабнах несесера, в който се подвизаваха няколко остатъка от моливи и пробвах тая техника и нищо не се получи... Ентусиазмът ми спихна, но инатът ми е по-голям. Забутах се в най-голямата книжарница за материали, която знам(добре, че ми е и на близо) и си зададох глупавите въпроси на едно момче, което в началото ме гледаше все едно е глътнал буболечка, но после се отърси от невежеството ми и ме заведе на щандчето с акварелни моливи. МОЛИТВИТЕ МИ БЯХА ЧУТИ. 
Цените им, съвсем по моя джоб ме привлякоха като магнит и хоп! Сдобих се с първата си малка колекция моливки. Обичам ги! Знаех го още преди да ги пробвам. В последствие се оказа, че съм си купила от най-некачествените моливи, та седят малко бледи, но сега вече като по-образована всеки месец си ъпгрейдвам(бре, колко съм модерна в изказа) колекцията с някои от по-скъпичките, но къде, къде по-качествени и с по-силни цветове моливи. Набавих си и бази за оцветяване и хайде да правим картички. Естествено първите ми опити не са кой знае какво, но с времето задобрявам сериозно и трябва да ви кажа, че последните ми творения направо ме изпълват с гордост. Имало си и там чалъм, ама докато го схвана... Но, да се върнем на първите, а не на последните. Показвам ви ги, да ги видите, а вие съдете, коментирайте и давайте акъл.






Естествено имах и няколко други междинни опити, но тях ще ви покажа при друг случай. За сега толкова от мен. Очаквайте ме скоро пак. 

Как започна всичко...

Здравейте,

мисля, че в първата си публикация тук е редно да споделя как започна всичко при мен...


С течение на годините съм се интересувала от много и различни хобита, които са запълвали къде малки, къде големи пространства в живота ми, но като един типичен близнак, чиято природа жадува за новото и различното съм се хвърляла от едно предизвикателство в друго, после съм се връщала и съм търсела нови хоризонти и така до деня в който с моята дружка си бърборехме за предстоящите празници и кой какво иска за подарък. "Искам да ми направиш нещо", каза ми тя съвсеееееем, съвсем небрежно(и най-вече невинно, имайки предвид, че "изобщо" не ме познава) ми хвърли един линк към Ю тюб в който една дама се фукаше с новото си творение - ръчно изработен албум! Близнакът в мен подскочи до тавана... НОВ ХОРИЗОНТ - закрещяха всички живущи в главата ми и просто бях до там... Съвсем неосъзнавайки какво току що ми се беше случило се намерих седяща посред нощите(както обикновено), облещено-втренчена сигурно в стотния по ред клип на тази тематика... Творецът в мен се пробуди, ръцете ме сърбяха, мозъкът ми щракаше, та чак трещеше и малко по малко или по-скоро много си дадох сметка, че това е следващото, което ще обсеби мислите ми! ХА! 


Един нов, неподозиран свят отгръщаше страници пред мен и аз бях обсебена, меко казано. Сега, докато ви пиша за това се връщам в онази нощ... Пак е нощ и аз пак съм обсебена, но вече осъзнато и давайки си сметка, че това хоби няма да ми писне толкова бързо, защото е неизчерпаемо! Въображението ми се бунтува и напира да излее всичките си идеи в нови, красиви, шарени проекти, които да съдържат частица от мен и които може би биха докоснали някого с нещо, по някакъв начин... 

От албумите по съвсем естествен път стигнах до картичките, които освен, че са прекрасно допълнение към всеки повод са и един много по-достъпен(най-вече от финансова гледна точка) продукт. 

Толкова бях нетърпелива да се хвърля в това предизвикателство, че в трескавата си лудост вече бях издирила магазини, цени и материали, които да използвам. Дадох си сметка, че това ново хоби, което започвам си е дооооста скъпичко удоволствие за да си остане само удоволствие и тайничко стаих надежда в себе си, че мога да реализирам и някакви приходи от него с които най-вече да подхранвам творческата си лудост, която жадува за още и още... Гледах и се чудех на красотите, които бяха пред очите ми: кое, как защо... Иииии тогава настъпи утрото!
Казват,хора, че утрото било по-мъдро от вечерта, но за хората като мен, които горят във всичко, което вършат няма време в денонощието, което да ни възпрепятства да сбъднем стремежите си. И ето ме в първия набелязан магазин в който осъзнавам, че вече купувам първите си ножици, картон и коледно блокче за първия албум. Мислех си, че с ограничен бюджет ще мога да се справя и да се впиша в някакви рамки, но не би... Ами то беше толкова примамващо и изкушаващо... Пънчове, ножици, мастила, гумички, моливи, хайде и нова линия, хартийки за туй, хартийки за онуй, малко дантела, а може и от онова другото лъскавото ей там... И накрая се намерих пред фалит, но доволна и с нахилена физиономия тичах към къщи, където се зарових в новия си свят и забравих за вече съществуващия чак докато ми изтръпнаха пръстите от прегъване и лепене...
Боже, давам си сметка колко много глупости и излишна информация избълвах дори до тук и силно се съмнявам, че някой ще има търпение и желание да ме чете, но какво пък - листът е добър слушател, но предварително се извинявам на всички заели се с тази тежка мисия да ме изтърпят - Простете!
Проектът започна да се появява в някаква вече визия пред мен и ето го първия крах - свърши това, свърши онова и хайде край! Ами сега... АМИ СЕГА! Не мога и по-важното не искам да спирам сега! Решено е, ще си купя малка кутия цигари, ще ям леща цяла седмица но отивам пак в книжарницата и ето ме там! Купих си каквото ми трябва, пих едно бързо кафе с кварталните дружки, по време на което естествено им се изфуках с новото си хоби! Сдобих се с няколко коледни салфетки като подарък в резултат на което и ето... Ново 20! Декупаж... Но за това друг път... :)
Още щом затворих входанта врата с бясна скорост се хвърлих на ново да режа и сгъвам, за дупча и лепя и какво ли още не. И пак настъпи криза! Неосъзнала дори не бях оставила достатъчно от картона за корици, тъй като се изкупих и направих големи тагове за всяка страница... Ами сега! Кутия от пица! Това е - СПАСЕНИЕ! И речено-сторено, картонената кутия от бивша пица бързо се превърна в корица за моята нова любов. Облякох я, премених я и тя блесна със светлината на изгряваща звезда(никой нямаше да заподозре).
Сега ми се вижда семпло и доста некадърно направено, но то винаги ще си остане моето малко чудо, което ме хвърли в света на Скрапбукинга и кардмейкинга, както е модерно сега да се казва. 



И ето го него, представям ви го с едни размазани снимки с доста лошо качество, не е снимано цялото и в пълния му блясък, но като за първи опит се надявам да бъдете снизходителни и да не ме съдите прекалено строго.














Е, това е за сега от мен, очаквайте ме скоро...