вторник, 17 юни 2014 г.

Как започна всичко...

Здравейте,

мисля, че в първата си публикация тук е редно да споделя как започна всичко при мен...


С течение на годините съм се интересувала от много и различни хобита, които са запълвали къде малки, къде големи пространства в живота ми, но като един типичен близнак, чиято природа жадува за новото и различното съм се хвърляла от едно предизвикателство в друго, после съм се връщала и съм търсела нови хоризонти и така до деня в който с моята дружка си бърборехме за предстоящите празници и кой какво иска за подарък. "Искам да ми направиш нещо", каза ми тя съвсеееееем, съвсем небрежно(и най-вече невинно, имайки предвид, че "изобщо" не ме познава) ми хвърли един линк към Ю тюб в който една дама се фукаше с новото си творение - ръчно изработен албум! Близнакът в мен подскочи до тавана... НОВ ХОРИЗОНТ - закрещяха всички живущи в главата ми и просто бях до там... Съвсем неосъзнавайки какво току що ми се беше случило се намерих седяща посред нощите(както обикновено), облещено-втренчена сигурно в стотния по ред клип на тази тематика... Творецът в мен се пробуди, ръцете ме сърбяха, мозъкът ми щракаше, та чак трещеше и малко по малко или по-скоро много си дадох сметка, че това е следващото, което ще обсеби мислите ми! ХА! 


Един нов, неподозиран свят отгръщаше страници пред мен и аз бях обсебена, меко казано. Сега, докато ви пиша за това се връщам в онази нощ... Пак е нощ и аз пак съм обсебена, но вече осъзнато и давайки си сметка, че това хоби няма да ми писне толкова бързо, защото е неизчерпаемо! Въображението ми се бунтува и напира да излее всичките си идеи в нови, красиви, шарени проекти, които да съдържат частица от мен и които може би биха докоснали някого с нещо, по някакъв начин... 

От албумите по съвсем естествен път стигнах до картичките, които освен, че са прекрасно допълнение към всеки повод са и един много по-достъпен(най-вече от финансова гледна точка) продукт. 

Толкова бях нетърпелива да се хвърля в това предизвикателство, че в трескавата си лудост вече бях издирила магазини, цени и материали, които да използвам. Дадох си сметка, че това ново хоби, което започвам си е дооооста скъпичко удоволствие за да си остане само удоволствие и тайничко стаих надежда в себе си, че мога да реализирам и някакви приходи от него с които най-вече да подхранвам творческата си лудост, която жадува за още и още... Гледах и се чудех на красотите, които бяха пред очите ми: кое, как защо... Иииии тогава настъпи утрото!
Казват,хора, че утрото било по-мъдро от вечерта, но за хората като мен, които горят във всичко, което вършат няма време в денонощието, което да ни възпрепятства да сбъднем стремежите си. И ето ме в първия набелязан магазин в който осъзнавам, че вече купувам първите си ножици, картон и коледно блокче за първия албум. Мислех си, че с ограничен бюджет ще мога да се справя и да се впиша в някакви рамки, но не би... Ами то беше толкова примамващо и изкушаващо... Пънчове, ножици, мастила, гумички, моливи, хайде и нова линия, хартийки за туй, хартийки за онуй, малко дантела, а може и от онова другото лъскавото ей там... И накрая се намерих пред фалит, но доволна и с нахилена физиономия тичах към къщи, където се зарових в новия си свят и забравих за вече съществуващия чак докато ми изтръпнаха пръстите от прегъване и лепене...
Боже, давам си сметка колко много глупости и излишна информация избълвах дори до тук и силно се съмнявам, че някой ще има търпение и желание да ме чете, но какво пък - листът е добър слушател, но предварително се извинявам на всички заели се с тази тежка мисия да ме изтърпят - Простете!
Проектът започна да се появява в някаква вече визия пред мен и ето го първия крах - свърши това, свърши онова и хайде край! Ами сега... АМИ СЕГА! Не мога и по-важното не искам да спирам сега! Решено е, ще си купя малка кутия цигари, ще ям леща цяла седмица но отивам пак в книжарницата и ето ме там! Купих си каквото ми трябва, пих едно бързо кафе с кварталните дружки, по време на което естествено им се изфуках с новото си хоби! Сдобих се с няколко коледни салфетки като подарък в резултат на което и ето... Ново 20! Декупаж... Но за това друг път... :)
Още щом затворих входанта врата с бясна скорост се хвърлих на ново да режа и сгъвам, за дупча и лепя и какво ли още не. И пак настъпи криза! Неосъзнала дори не бях оставила достатъчно от картона за корици, тъй като се изкупих и направих големи тагове за всяка страница... Ами сега! Кутия от пица! Това е - СПАСЕНИЕ! И речено-сторено, картонената кутия от бивша пица бързо се превърна в корица за моята нова любов. Облякох я, премених я и тя блесна със светлината на изгряваща звезда(никой нямаше да заподозре).
Сега ми се вижда семпло и доста некадърно направено, но то винаги ще си остане моето малко чудо, което ме хвърли в света на Скрапбукинга и кардмейкинга, както е модерно сега да се казва. 



И ето го него, представям ви го с едни размазани снимки с доста лошо качество, не е снимано цялото и в пълния му блясък, но като за първи опит се надявам да бъдете снизходителни и да не ме съдите прекалено строго.














Е, това е за сега от мен, очаквайте ме скоро... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар