вторник, 17 юни 2014 г.

Признавам си без бой (издънките)

Здравейте,

просто не мога да не се включа отново и да ви покажа междинните си издънки. Наричам ги така, защото съм крайно недоволна от резултата, който се получи, но това е, което е. Човек се учи от грешките си, знам го и въпреки, че близнакът в мен недоволства от този факт, то си е просто факт.






Съвсем реално осъзнавам, че са доста оклепани и съвсем несъвършени, но са мои и си ги обичам по моя си начин. Човек трябва да показва и неуспехите си понякога, за да има после възможност да се изфука с нещо, което е наистина добре свършено. За това аз с радост ви показвам своите и се надявам , че по този начин ще дам кураж на някой, който като мен бавно и славно прохожда в това начинание. НЕ се отказвайте! Всеки път става все по-добре и по-добре, уверявам ви!

Реших обаче, незнайно защо, че този тип картички(клъцни-срежи) не са точно за мен. Печатите, които преди толкова ме плашеха и ужасяваха започнаха да ми намигат все по-палаво и аз все повече исках и се нуждаех да си поиграя с тях, да видя какво ще се получи, каква е схемата и дали ще стане това, което си представям първоначално. И то взе, че започна да става. Имах и тук няколко разочарования, които ей сега бързам да ви покажа:




Много семпли ми се виждат моите картички на фона на другите, които гледам, но се успокоявам, че още трупам знания и умения за напред, когато ще мога да се вихря, както аз си знам да го правя, та ще задоволя най-сетне жадната си за изява природа.
В колекцията си с картички добавих още няколко, сред които един нескопосан опит за картичка за бал без печат, но ми се стори оригинална идея и реших да я пробвам. Още ми се струва добра идеята, но трябва да усъвършенствам изработката и:




Слончето много ми харесва. Като го гледам как е вирнало копитце и ми идва и аз да затанцувам с него. :)
Е, за сега толкова от мен. Дано денят ви да е усмихнат като моя. Очаквайте ме скоро пак.



Няма коментари:

Публикуване на коментар