петък, 20 юни 2014 г.

Ето я и нея - поезията

Здравейте,

да си призная честно никога не съм смятала себе си за достатъчно добра в нещо и това не е, защото страдам от липса на самочувствие, а защото природата ми е такава - самокритична и мисля, че това е един вид качество, защото тласка човек да дава още и още. А винаги може още, нали?
Вече  ви споменах в предишния ми постинг, че някога пишех поезия и реших, че мога да си позволя лукса да споделя някои от нещата, които съм сътворила в това поприще с вас. Имах моменти на големи творчески изригвания и съм събрала доста солиден запас от стихоплетствания. Дори (да се изфукам) имам няколко дуетни стиха с хора, които отковено притежават ОГРОМЕН талант и за мен е чест, че са ми отделили от времето и вниманието си, но тях ще запазя за себе си, тъй като не съм им искала разрешение да ги публикувам (не, че вече не са публикувани в сайтове за поезия, но това е било по взаимно съгласие и желание, а тук случаят не е такъв).
Като юрист особено държа на авторското право и се стремя да се придържам към него до колкото ми е възможно.
Е, стига празни приказки - показвам ви каквото си харесам от пръв поглед, пък вие ще решите и оцените, ако желаете. Дано успея да ви докосна с моите измишльотинки.

Гълъбите

Като ято гълъби прииждаш
в мислите ми неслучайни,
но не искам ти да виждаш
скътаните ми в главата тайни

И очите си затварям -
да не стигнеш до сърцето.
С тебе аз ще преговарям
там при гълъбите – във полето.

И за помощ ще ги моля -
те са мъдри и ме знаят.
Ще изпълнят мойта воля.
Знам... и теб ще те омаят,

както мен омаяха без време,
още малка бях тогава,
но не ги мисли за бреме:
гълъбите разпознават

тоя, който е достоен
и им предлага топло рамо.
Само ти бъди спокоен

и не се предавай само.




Нека знаеш!

Искам да те притежавам...
С длани, с устни и душа.
Дълго да се наслаждавам...
Дълго в огън да горя...

Да отпивам мъжки ласки,
да отвръщам с дива страст.
Нека паднат всички маски!
Искам те – това съм аз!

И не смей да го отричаш!
Този огън в нас гори...
Още силно ме обичаш,
виждам в твоите очи.

И дори да ме отблъснеш
за това, че те раних,
пак по мене ти ще тръпнеш!
И ще помниш тоя стих...




Кармично...

По булевардите на мрака,
окъпани във светлина,
стаено нещичко ни чака,
на разстояние една ръка.

Така е близко да го вземем,
а сякаш... Толкова далече.
Ти от мене си обсебен...
И това... Така ти пречи

да прогледнеш в мрака
и да стиснеш във ръка,
онова, което тебе чака,
на разстояние една сълза.

И протегната, да го докосна,
видяла го... За миг... Едва,
сепвам се... И се ядосвам.
И потъвам... Във тъга...

А толкова малко остана,
да го пипна със ръка...
Онова, което мене чака,
на разстояние една душа,

че се обръщам и си тръгвам,
а ти оставаш там... Смутен,
а когато пак при теб се върнах,
усетих погледа ти... Вледенен

и от него, тръпки ме побиха
и не посегнах... Със ръка...
Възпряна от внезапна мисъл,
че се разминахме... Едва...




По човешки

Лятото се счупи на парчета,
 дланите ми реже като с нож.
От раните ми бликнаха лалета
и вляха в вените ми мощ...

Небето срути се със трясък...
Светът окъпа се във сноп лъчи.
Проплака птица с силен красък,
а в окото и парче небе блести.

Земята се пропука и потъна.
На плещите ми падна гръм...
И тялото ми младо... Се огъна...
Скърши се на две със звън.

Излях се на мелодия от пръски
Жив порой... От мен вали...
И по човешки, със ръце и пръсти -
душата ми нов Свят си съгради.




Там, където(Море)


Изгревът най-хубав е в Морето,
там, на вътре в морските вълни.
Там, на онова место, където...
Слънцето най-истински блести.

А чайките се къпят в блясък.
Приветстват първите лъчи...
Прегърнала водата своя пясък,
тихичко нашепва и шуми...

Вятърът танцува по вълните.
От далеч им носи новини...
Тайнично надниква в дълбините
с двете си невидими очи...

И Залезът най-хубав е в Морето.
Избродиран сякаш от кашмир...
Докоснал мястото... Където...
Се срещат морска и небесна шир.

Слънцето кога съвсем се скрие,
Луната тихомълком се яви...
Със мекият си блясък да открие,
събуждащите се сега Звезди.

Утихнали заслушват се вълните
във таз изящна тишина...
Пред тях и нощите, и дните
разкриват свойта красота.

А вятърът все тъй повява,
с тиха песен да ги поздрави.
Луната тайничко се изчервява
от първи Слънчеви лъчи...

Мисля, че стига толкова. Все пак не искам да ви отегча. Това беше за сега от мен и моите поетични превъплъщения. Очаквайте ме скоро пак. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар