неделя, 21 декември 2014 г.

Албумчето на Ванчу

Здравейте,

днес ще ви покажа едно непретенциозно албумче, което изработих с много любов като подарък за скъпата ми приятелка Ванчу, както си я наричаме ние си. А кои сме ние ли? Ами ние сме едно скромно екипче от няколко момичета, които поддържат един форум, към една игра, но повече подробности няма да издавам, за да не стане като реклама. Много специално искам да подчертая, че в нашите женски редици своето место намери и един млад джентълмен, който се доказа освен като способен и като приятен събеседник за дискусиите, които ежедневно си водим.
С времето непознатите се превръщат в част от живота ти и ги приемаш като близки на сърцето ти хора. С някои от тях се виждаш, с други предстои, но покрай задълженията ни към форума взехме, че се опознахме и харесахме кои по-малко, кои повече. :)
Ванчу е стара пушка при нас и за това заедно решихме да уважим личния и празник(рожден ден) и да и изпратим малък подарък в знак на нашето приятелство и уважение към нея. Съгласихме се да бъде под формата на албумче, където освен нашите си снимки да сложим и по едно пожелание към нея. И ето го то:


Първоначалната ми идея беше да е мини, ама не стана много мини, предвид, че всички се наредиха с едни огромни пожелания към рожденичката. И понеже тя ни е фина и нежна, режих да заложа на една от любимите ми цветови комбинации - зелено и лилаво и да не претрупвам декорацията, както често обичам да правя. :)


 Ето тук във близък план може да забележите, че надписа намери място на парти шапката, като ми хареса, че хем го има, хем е дискретен и ненатрапчив.
Като за рожден ден си има балони, кексче и свещичка, писмо, пайетки и разбира се - подарък. Много глоси се изля тука по това изображение, то не беше по балоните, по очите, по свещта и тук-там на някое друго местенце... :) Слабости, какво да правиш. :)


Вътрешната страна на корицата реших да оставя празна, ако иска рожденичката да сложи и своя снимка при нас. Иначе, за нашите си снимки прецених, че е най-добре пожеланието да го разпечатам на тия листи, които прощавайте ме, ама все не мога да запомня как им викат, но ми харесва, че са прозрачни и придават доза завоалираност на цялостното положение. :) Няма да ви ги разгръщам, защото не съм искала позволение от момичетата(и господина - много държи да го споменаваме и него. Задължително!). :)




На задната корица също оставих местенце, ако ни се случи някой път да се срещнем всички на живо, то да има къде да приютим обща снимка. :)


Гръбчето оставих чисто, като само му лепнах едно етикетче от мен. :)

Подаръкът вече е при своята притежателка, за това мога да го покажа смело и безрасъдно. Увери ме, че много и е харесал, пък така и аз съм спокойна и щастлива, че съм свършила нещата както трябва.

Не на последно място искам да изкажа огромните си благодарности към Ем, която беше така добра да ми отдели от прекрасния зелен картон, който използвах в проекта. 


Е, това е за сега от мен.
Очаквайте ме скоро пак. :)



понеделник, 8 декември 2014 г.

Таг за Алекс

Здравейте,

днес искам да ви покажа един разделител за книжки(таг), който ми бе поръчан от моя приятелка за нейна приятелка по случай коледните празници.
По принцип що се отнася до Коледа, аз си падам малко традиционалистка по отношение на цветовете, но въпросната поръчка ме извади от зоната на комфорта ми и ме предизвика за нещо по-различно. Любимият цвят на получателката се оказа син и за това трябваше да съобразя цялостната концепция с него.
Като ще е различно - да е различно, си казах и на пук на традиционните топли дрехи и дебели палта избрах една нежна, полугола фея, която да кацне грациозно на тагчето. :)
Останалите детайли ще ви издавам в движение, а ето и какво се получи в действителност:


За съжаление през зимата светлината не иска да ни съдейства, и поради това снимките не са с най-високо качество, но, предполагам се добива представя и от тях. :)


Ето тук в по-близък план се вижда нашата грациозна фея, която е седнала да отмори върху един храст, който също се сдоби със син цвят. Отгоре му сложих много лек и фин златист блясък, нищо, че изглежда сребърен на фотото. :) По самата фея може да забележите и малко глоси тук и там, ей така за допълнителен разкош. :)


Крилата пък поръсих с вълшебен брокатец и отгоре минах с краклето, за по-естествен вид. Много, много ми хареса как се получи. :)



Ето тук се вижда иначе срамежливата монетка, която се беше скрила за предните фотоси. Сложих я за късмет и берекет. :)


Гръбчето реших да оставя по-изчистено, като сложих само името на получателката, но не можах съвсем да го лиша от коледен блясък, за това със златистото мастилце му налепих тук и там леко загатнати снежики. :)


Всеки подарък се нуждае от хубава опаковка, разбира се, за това направих едно "тефтерче", което до го приюти. 


И тука сложих снежинки, както и един подарък, малко перлички и едно скромно бутонче "За теб", което играе ролята и на държач за затварящия "механизъм", в ролята на който влезе тоя златен ластик. :D

Надявам се поръчителката ми да остане доволна, а още по-доволна да е  Алекс, на която желая много топли и уютни мигове с книжка в ръка и това специално разделителче, което да и отбелязва до къде е стигнала с четенето.

Е, това е за сега от мен. Както винаги може да ме очаквате скоро пак. Ама не много скоро, защото следващите десетина дни ще отделя за предпразнично посещение на роднините.
До снови срещи и да не ме забравите. :) 

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Коледно джудже

Здравейте,

днес ще ви покажа един сладък, коледен джуджАк, който е толкова симпатичен и закачлив, че не можах да му устоя по никакъв начин.
Картичката ще бъде подарък за една дама, която играе в една от популярните бразърни игри за момичета. Добре, че снимах преди да и напиша ника, който използва там, та да не разваля изненадата на поръчителката ми. В бързането обаче пък пропуснах да почистя досадните конци от силиконовия пистолет, за което предварително ви искам извинение, но вече е късно за нови снимки.
И така, на вашето внимание - жужето:

Много готино старче, нали? :) Мислех си да скрия надписа, ама толкова грозно седеше, че просто не можах да го причиня на коледна картичка.


И кончето и то е страшен образ. Тоя джуджАк така е кацнал на гърба му, че докато го оцветявах и на няколко пъти се притесних да не би да падне. Хихихи
Разбира се сложих малко глоси тук и там а някои от елементите повдигнах с обемни лепенки, за да придам малко повече живот на картичката.
 


Тук оплетени в множество конци от силикона ще видите сгушени двете ми мили шишарки, които сама си направих и съм ужасно горда от което. Идеята за тях взех от някоя от нашенските феи, ама пусто празна тиква не помня коя беше. Гледах, рових и не можах да открия. Извинявам се предварително на въпросната дама. Ако се открие в моите шишарки нека се обади, за да се редактирам. :)


Иии милия снежко пак зае позиция. Казах ви, че ще го виждате честичко тази зима. :)

Ами, това е. Надявам се да ви е допаднало малкото ми забавление и ме очаквайте скоро пак. :)