Албумчето на Ванчу

Здравейте,

днес ще ви покажа едно непретенциозно албумче, което изработих с много любов като подарък за скъпата ми приятелка Ванчу, както си я наричаме ние си. А кои сме ние ли? Ами ние сме едно скромно екипче от няколко момичета, които поддържат един форум, към една игра, но повече подробности няма да издавам, за да не стане като реклама. Много специално искам да подчертая, че в нашите женски редици своето место намери и един млад джентълмен, който се доказа освен като способен и като приятен събеседник за дискусиите, които ежедневно си водим.

С времето непознатите се превръщат в част от живота ти и ги приемаш като близки на сърцето ти хора. С някои от тях се виждаш, с други предстои, но покрай задълженията ни към форума взехме, че се опознахме и харесахме кои по-малко, кои повече. :)

Ванчу е стара пушка при нас и за това заедно решихме да уважим личния и празник(рожден ден) и да и изпратим малък подарък в знак на нашето приятелство и уважение към нея. Съгласихме се да бъде под формата на албумче, където освен нашите си снимки да сложим и по едно пожелание към нея. И ето го то:

 

Първоначалната ми идея беше да е мини, ама не стана много мини, предвид, че всички се наредиха с едни огромни пожелания към рожденичката. И понеже тя ни е фина и нежна, режих да заложа на една от любимите ми цветови комбинации - зелено и лилаво и да не претрупвам декорацията, както често обичам да правя. :)

 Ето тук във близък план може да забележите, че надписа намери място на парти шапката, като ми хареса, че хем го има, хем е дискретен и ненатрапчив.

Като за рожден ден си има балони, кексче и свещичка, писмо, пайетки и разбира се - подарък. Много глоси се изля тука по това изображение, то не беше по балоните, по очите, по свещта и тук-там на някое друго местенце... :) Слабости, какво да правиш. :)

Вътрешната страна на корицата реших да оставя празна, ако иска рожденичката да сложи и своя снимка при нас. Иначе, за нашите си снимки прецених, че е най-добре пожеланието да го разпечатам на тия листи, които прощавайте ме, ама все не мога да запомня как им викат, но ми харесва, че са прозрачни и придават доза завоалираност на цялостното положение. :) Няма да ви ги разгръщам, защото не съм искала позволение от момичетата(и господина - много държи да го споменаваме и него. Задължително!). :)

На задната корица също оставих местенце, ако ни се случи някой път да се срещнем всички на живо, то да има къде да приютим обща снимка. :)

 

Гръбчето оставих чисто, като само му лепнах едно етикетче от мен. :)

Подаръкът вече е при своята притежателка, за това мога да го покажа смело и безрасъдно. Увери ме, че много и е харесал, пък така и аз съм спокойна и щастлива, че съм свършила нещата както трябва.

Не на последно място искам да изкажа огромните си благодарности към Ем, която беше така добра да ми отдели от прекрасния зелен картон, който използвах в проекта. 

Ще с включа при Мър-Мяу-ките и тяхното Тридесет и седмо Забавлятелство - Рамкирай.

Е, това е за сега от мен.

Очаквайте ме скоро пак. :)