вторник, 17 юни 2014 г.

Първи картички... УРА!

Здравейте,



бързам за споделя с вас първите си крачки в картичкоправенето. След като успешно финализирах моя проект с албумчето, за който може да видите и прочетете в предишната ми публикация изминаха няколко месеца, за да посъбера малко сили и информация. Гледайки чуждите блогове, ровейки във Фейсбук, Ю тюб и къде ли още не се удивлявах на разкоша и пищността, на сложността на направата на картички. Едни страхотни малки шедьоври стояха пред погледа ми и аз се чудех: "Способна ли съм да сътворя нещо подобно"? Нови материали, нови техники се складираха трайно в главата ми, но не смеех да започна мой проект, за това реших да се опитам да крадна малко от няколко клипчета, в които подробно се показваше кое как става. За начало реших, че това нещо с печатите и оцветяването не е за мен. Къде ти, толкова е сложно... Аз това не мога да го направя! Защо пък да не мога? И изобщо типична по близнашки каша! Реших се и сътворих първите две малки произведения, които естествено успях да оклепам тотално с лепило. Не било толкова лесно да му се невиди. И цялото това фино кълцане... Заболяха ме пръстите от стискане и пристискване да не би да сгафя и не, че не сгафих, ами поне си изпилих и нервиците. Картичките са факт и ви ги покзвам веднага. Само да уточня, че малко са пипнати с Фотошоп, който е другата ми огромна страст и на когото съм отделила и посветила няколко години от живота си, но съм ужасно доволна от придобитите умения. Самонаучих се, както се казва. Гордея се със себе си.







Със снимането се оказа, че хич не ме бива, пък и си снимам с телефона(добре, че е с хубава камера), но поне Фотошопа се притичва на помощ и нещата добиват някакъв вид. Гледайки другите сайтове и чудесии установих за себе си, че всеки си е изградил някакво кътче за снимки, където нещата му изглеждат по-така. Аз такова кътче си нямам. Обсебила съм масата в кухнята по която са нахвърляни всичките ми придобивки и за това си самодобавих цветно фонче ей така, за разкош. Надявам се да не сте прекалено сурови. Още се уча, но обещавам да напредвам добре и бързо.


Обаче пак не бях доволна. Творецът в мен стържеше и крещеше, че може и повече, може и по-добре, че и аз не съм съвсем бездарна и ето, че отново съзнанието ми се залепи за ония картички с печатите. Малко ми беше объркано да разбирам какви са тия печати и тия неща за които всички говорят. Всеки говори, ама никой не ти обяснява какво и защо, за това се консултирах с чичо ви Гугъл и за мой късмет той се оказа отзивчив, както винаги.

До тук добре, ясни са печатите. Оказаха се само контури. Явно ще трябва да си ги оцветявам сама. Хубаво, ама тия, които виждам са сякаш не оцветени, ами с магия направени. Бях ли аз способна на такова чудо? И пак започна едно ровене какво и как. Попаднах на прехвалените копик маркери и направо ми се зави свят. Трябваше и аз да имам такова нещо. Ровя, ровя, ровя и откривам едно сетче, средно голямо с най- нужното от цветовата гама и като му видях цената направо седнах! Хубаво, че не паднах. Ама те са нечовешки скъпи тия неща. И аз ще имам ли късмета изобщо, ако все пак изнамеря начин да отделя такава чудовищна сума от скромния си бюджет, за да си ги купя да се справя с тях или ще ги пробвам, няма да се получи, та ще събират прахоляк някъде и ще идат толкова пари на вятъра? 
Спешно се нуждаех от успокоение и резервен вариант. Не можеше да няма начин! В един сайт случайно попаднах на една дама(Господ да я поживи), която драскаше с едни моливи и после с една четка с вода  и ставаше чудо... Това ми трябваше. Ама това не са сигурно нормални моливи!!! Веднага грабнах несесера, в който се подвизаваха няколко остатъка от моливи и пробвах тая техника и нищо не се получи... Ентусиазмът ми спихна, но инатът ми е по-голям. Забутах се в най-голямата книжарница за материали, която знам(добре, че ми е и на близо) и си зададох глупавите въпроси на едно момче, което в началото ме гледаше все едно е глътнал буболечка, но после се отърси от невежеството ми и ме заведе на щандчето с акварелни моливи. МОЛИТВИТЕ МИ БЯХА ЧУТИ. 
Цените им, съвсем по моя джоб ме привлякоха като магнит и хоп! Сдобих се с първата си малка колекция моливки. Обичам ги! Знаех го още преди да ги пробвам. В последствие се оказа, че съм си купила от най-некачествените моливи, та седят малко бледи, но сега вече като по-образована всеки месец си ъпгрейдвам(бре, колко съм модерна в изказа) колекцията с някои от по-скъпичките, но къде, къде по-качествени и с по-силни цветове моливи. Набавих си и бази за оцветяване и хайде да правим картички. Естествено първите ми опити не са кой знае какво, но с времето задобрявам сериозно и трябва да ви кажа, че последните ми творения направо ме изпълват с гордост. Имало си и там чалъм, ама докато го схвана... Но, да се върнем на първите, а не на последните. Показвам ви ги, да ги видите, а вие съдете, коментирайте и давайте акъл.






Естествено имах и няколко други междинни опити, но тях ще ви покажа при друг случай. За сега толкова от мен. Очаквайте ме скоро пак. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар