Фалшиво натрошено кадифе

Здравейте,

днес се наканих най-после да пусна урока за Фалшиво натрошено кадифе, който беше на гости при Картичкофуриите и тяхната рубрика Как да си направим... Можете да го прочетете там, посредством линка или тук, където го публикувам специално за хората, които следят конкретно моя блог.

Ще ви представя един урок, който според мен би бил много подходящ за предстоящите зимни проекти, които неминуемо ще виждаме все по-честичко от тук нататък.

Преди известно време имах удоволствието да се запозная с един продукт, който ме плени и бях решена да използвам, но вярна на себе си от тогава в главата ми не спира да се върти въпроса с какво може да бъде заменен, така, че да си го позволят и хората, които не са склонни да отделят сумата, за да се сдобият с него. Вярно е, че цената му варира между 6-10 лева, но за тази сума могат да бъдат купени други материали, които използваме по-често в проектите си. Става дума за Натрошеното кадифе, което прави покритата с него повърхност да изглежда пухкава и релефна.

Моят вариант е на стойност 20 стотинки и вярно, че качеството му не е като на оригиналния продукт, но за себестойността си твърдя, че си е направо перфектно.

Бих искала изрично да подчертая, че с настоящия урок не задължавам никого, както и не целя да променя мнението ви по въпроса с материалите, които да използвате, а просто да дам една интересна алтернатива за тези, които го желаят.

И така, започвам с необходимите за целта материали:

• Ц-200
• Четка
• Скалпел, нож или друг остър предмет
• Обикновен тебешир
• Картонче или печат, който ще декорираме

Тези цветни тебешири си взех по 20 стотинки  единия не помня вече от къде и до сега си отлежаваха спокойно някъде из материалите ми.

Аз си подготвих предварително това изображение, което ми се видя много подходящо за показно. С Фалшивото Натрошено кадифе ще направя пухкавите части на пелерината.

На местата, на които ще поръсим с тебешира нанасяме плътен слой с Ц-200. Съвсем нарочно съм заснела на първата снимка какво точно лепило и на коя марка използвам, защото след изсъхване то става напълно прорачно за разлика от други, които остават млечно бели.

Тебешира настъргвам директно отгоре. И изчаквам няколко минутки, преди да изтръскам остатъците. Хубаво е да го направите и вие, защото част от тебеширените частички потъват и се стопяват в лепилото, а повърхността остава гладка. По този начин обаче си гарантирате рошавия ефект.

Ето и крайния резултат, който се получава.

Тук направих снимка и как изглежда на по-голяма повърхност, за д добиете по-добра представа. Основното картонче обилно намазах с Ц-200 и отгоре настъргах тебешири в различни цветове по същия начин.

След пълно изсъхване на лепилото при мен поне всичко е наред и няма излишни размазвания и цапаници. За всеки случай използвам друга хитринка. Леко и от разстояние напръсквам изображението с лак за коса.

Трябва да ви призная, че това е и една от моите тайни за това, как запазвам трайно оцветените елементи в проектите си. Притеснението ми, че след време ще загубят от блясъка и наситеността на цветовете си(защото използвам акварелни моливи) ме наведе на тази хрумка. Все пак съм длъжна да ви предупредя, че ако прекалите с лака – нещата ще се размажат доволно. J

Надявам се да съм ви била полезна. Желая творческо вдъхновение на всички ви. J