Таг №1(Коледна размяна 2014г.)

Здравейте,

най-после и аз взех, че се вдъхнових да започна с таговете за Коледната размяна на Ем. Музата ме връхлетя като тайфун, отнесе ме до масата и ме закова там за почти цял ден, в резултат на което се пръкнаха 2 тага и половина. :D Днес ще ви представя първия от тях:

Използвах изображението от Урока за Натрошено кадифе. Ако сте пропуснали тази публикация, може да я видите ТУК.

В по-близък план се вижда една мини курабийка, която си направих сама. Как и с какво очаквайте да научите скоро под формата на  подробен урок. :) Разбира се има си и малко послание, което изрязах от едно блокче с коледни хартии и леко дистреснах.

Малко сняг по  края, малко снежинки, камъчета и много брокат се включиха към декорацията. 

Гърба на тага също украсих и сложих джоб с мини тагче, както е по регламент.

Едни сладки камбанки зазвъняха коледни мелодии от гърба. Напуках ги с кракле и им направих брокатена панделка.

Ето я и обратната страна на мини тага, където малко нескопосано съм си написала координатите, пак по регламент. :)

Доста брокат и лъскави ефекти се комбинираха в този проект, но пък в крайна сметка е за Коледа, а тогава нищо не е в повече. А дали е така ще се разбере утре, когато ще ви срещна с таг №2, който повярвайте ми свети с пълна сила. :)

Надявам се тагът да се хареса на получателя си, който и да е той. :)

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак.

Фалшиво натрошено кадифе

Здравейте,

днес се наканих най-после да пусна урока за Фалшиво натрошено кадифе, който беше на гости при Картичкофуриите и тяхната рубрика Как да си направим... Можете да го прочетете там, посредством линка или тук, където го публикувам специално за хората, които следят конкретно моя блог.

Ще ви представя един урок, който според мен би бил много подходящ за предстоящите зимни проекти, които неминуемо ще виждаме все по-честичко от тук нататък.

Преди известно време имах удоволствието да се запозная с един продукт, който ме плени и бях решена да използвам, но вярна на себе си от тогава в главата ми не спира да се върти въпроса с какво може да бъде заменен, така, че да си го позволят и хората, които не са склонни да отделят сумата, за да се сдобият с него. Вярно е, че цената му варира между 6-10 лева, но за тази сума могат да бъдат купени други материали, които използваме по-често в проектите си. Става дума за Натрошеното кадифе, което прави покритата с него повърхност да изглежда пухкава и релефна.

Моят вариант е на стойност 20 стотинки и вярно, че качеството му не е като на оригиналния продукт, но за себестойността си твърдя, че си е направо перфектно.

Бих искала изрично да подчертая, че с настоящия урок не задължавам никого, както и не целя да променя мнението ви по въпроса с материалите, които да използвате, а просто да дам една интересна алтернатива за тези, които го желаят.

И така, започвам с необходимите за целта материали:

• Ц-200
• Четка
• Скалпел, нож или друг остър предмет
• Обикновен тебешир
• Картонче или печат, който ще декорираме

Тези цветни тебешири си взех по 20 стотинки  единия не помня вече от къде и до сега си отлежаваха спокойно някъде из материалите ми.

Аз си подготвих предварително това изображение, което ми се видя много подходящо за показно. С Фалшивото Натрошено кадифе ще направя пухкавите части на пелерината.

На местата, на които ще поръсим с тебешира нанасяме плътен слой с Ц-200. Съвсем нарочно съм заснела на първата снимка какво точно лепило и на коя марка използвам, защото след изсъхване то става напълно прорачно за разлика от други, които остават млечно бели.

Тебешира настъргвам директно отгоре. И изчаквам няколко минутки, преди да изтръскам остатъците. Хубаво е да го направите и вие, защото част от тебеширените частички потъват и се стопяват в лепилото, а повърхността остава гладка. По този начин обаче си гарантирате рошавия ефект.

Ето и крайния резултат, който се получава.

Тук направих снимка и как изглежда на по-голяма повърхност, за д добиете по-добра представа. Основното картонче обилно намазах с Ц-200 и отгоре настъргах тебешири в различни цветове по същия начин.

След пълно изсъхване на лепилото при мен поне всичко е наред и няма излишни размазвания и цапаници. За всеки случай използвам друга хитринка. Леко и от разстояние напръсквам изображението с лак за коса.

Трябва да ви призная, че това е и една от моите тайни за това, как запазвам трайно оцветените елементи в проектите си. Притеснението ми, че след време ще загубят от блясъка и наситеността на цветовете си(защото използвам акварелни моливи) ме наведе на тази хрумка. Все пак съм длъжна да ви предупредя, че ако прекалите с лака – нещата ще се размажат доволно. J

Надявам се да съм ви била полезна. Желая творческо вдъхновение на всички ви. J

Хелоуин

Здравейте,

днешната публикация е посветена на един празник, който ми е чужд, но провокирана от идеята за размяна реших да направя една картичка по този случай. Уж се записах в размяната, пък не се видях в списъка и се зачетох след това, че трябвало да обадя, че съм готова. Добре, ама аз понеже не съм прочела, та съм пропуснала и моята картичка ще остане без получател. :) Лошо няма, все пак ми беше забавно да я направя  и да пробвам нещо ново. Не мога да се сърдя на друг, освен на себе си в случая. Другия път да си наместя очелките и да гледам какво пишат хората.

Оцветяването на изображението започнах на срещата в събота, където ми беше супер приятно и готино да бъда. Благодаря ви, на всички, които бяхте там, че ме приехте така мило и ме накарахте да се почувствам чудесно в компанията ви. Непременно ще гледам да повторя и потретя, ама този път няма да си мъкна половината материали, защото ми стана ясно, че където са събрани много жени на едно място властват разговорите. И тъй, улисана в сладки приказки с останалите успях само да си оцветя хелоуинската девойка. За детайлите ще ви разказвам в движение, а ето и крайния резултат:

Започнах с идеята, че трябва да бъде мрачна и страшна картичка, но като залепих изображението на веселия, оранжев фон и по-скоро ми стана смешно, отколкото страшно. 

В оцветяването гледах да се придържам към типичните за празника цветове: лилаво, черно, оранжево, а девойката умишлено направих тъмнокоса, та поне малко да смекча милото и изражение.

Панделката и минах с новата си придобивка - краклето, от което съм очарована до момента и мисля, че много скоро ще трябва да си купя ново. :)

Нали ви споменах вече, че ми стана смешно, та се взех в ръце и смело намацах другата част от картичката в малко по-страховито съчетание. Най-напред сложих памук, който  предварително омазах с черна боичка и го наръсих с брокат. Това обаче ми се видя много, много компромисен вариант и прибягнах до една марля, която разчекнах(буквално) и дистреснах малко. Отгоре пък кукна и датата на въпросното събитие, благодарение на Ем, която услужливо ни предостави за ползване биг шота и няколко от личните си джаджи за рязане, та сега си имам букви и цифри. Благодаря ти, Ем. :)

Една розова панделка бързо беше преоблечена като черна с помощта на стабилно количество мастило, а изпълзявайки от нея се е лъснал господин паяк.

Толкова се запалих покрай този проект, че подхванах и друг и след него, но за това няма да ви разказвам сега. :)

И като стана дума за размени и подобни каузи, на 4-то октомврийската размяна ми се падна една дама - Вергиния Станева, на която изпратих картичка. За голяма моя радост тя се изказа доста щедро и любезно по повод на картичката ми и не след дълго и аз получих картичка от нея. За това искам да и благодаря и да споделя с вас нейното творение за мен:

Вергиния и нейните красоти може да намерите и разгледате ТУК.

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак.

П.П. Картичката ще включа в The Crazy Chalenge -183 - Spooky nights

Тефтер за рецепти 4

Здравейте,

днес ще ви представя Тефтер за рецепти номер 4, който всъщност трябваше да е номер 5, но се пререди успешно пред другите ми проекти, понеже поръчката беше експресна и заявена от една дама, която ми оказа неочаквана помощ в крафт начинанията ми. Вярна на себе си в желанието да се отблагодарявам на хората, които са ми подали ръка, приех с ентусиазъм предизвикателството, което, казвам ви, се оказа истинско предизвикателство.

Всичко започна от приятен разговор в който нахвърлихме всички идеи и желания на поръчителката ми. Мненията ни съвпаднаха по всички точки, избрахме разкошен печат на Мо - Perfection, който наистина перфектно подхождаше на визията на жената, за която беше предназначен подаръка. Името и, както научих от моята поръчителка е Виолета и ми бе описана като стилна дама-кокетка(в добрия смисъл на думата) и домакиня, която обича да приготвя най-вече сладкиши. От там веднага ми хрумна идеята да използвам дизайнерската хартия с кексчетата, която купих специално за такива проекти. До тук - чудесно. И нека приключението да започне сега!
Още в същия ден(събота)реших да поръчам печата, тъй като не ми беше наличен и се сблъсках с проблем, който не съм имала до момента при нито една от покупките си през интернет. Картата ми беше отхвърлена. Пробвах с друга карта и с трета и с четвърта и с пета... и не знам още с колко по ред, занимах мои приятелки, които също неуспешно се пробваха да го закупят за мен и в понеделник, вече отчаяна тотално и почти предадена реших да направя последен опит, като се свържа с човек, който знам, че има пейпал регистрация, та да се пробваме и по този начин. Няма да ви казвам, колко благодарна съм на тази жена, която успя да ме снабди с така желания печат. БЛАГОДАРЯ отново и отново и отново...

реших, че препятствията ми бяха до тук и в останалите часове от деля ще сглобя тефтера, ще му направя кутия и на другия ден благополучно ще го предам на куриер, който да го транспортира до поръчителката ми. Да, ама не.
Първо успях да разлея вода върху разпечатаното изображение(добре, че го цъкнах 2 пъти). После пък въпросната кутия кроих 3 пъти, като вссе нещо не съвпадаше и накрая в тъмните доби на нощта(или по-скоро направо си беше сутрин) бях готова! Не можех да повярвам на успеха си, най-после.
Снимах аз, каквото снимах и естествено забравих да снимам самата кутия. В резултат на гадното време и липсата на естествена светлина пък снимките ми станаха тъмни и размазани, но това осъзнах едва днес, когато ги свалих на компютъра, за да ги подготвя за публикация.

Тръгнах по задачки-закачки във вторник с кучето за придружител и реших да го пусна в парка, за да си свърши неговите си - кучешки работи, в резултат на което, седейки си спокойно на една пейчица и пушейки цигара видях с огромен ужас, как тоя ми ти звяр се изпика директно върху кутията на тефтера!!! Казвам ви - за малко да получа удар!

Чевръсто я отворих и извадих тефтера от там, за да спася поне него. Поражения по него нямаше, но хубавата ми кутия отиде в коша - безсрамно опикана от уж най-добрия ми приятел - кучето!

Вече тотално бясна и изтерзана се добрах до офиса на куриерската фирма, където успешно(да, и аз вече се чудя) пуснах пратката. За да поднеса своите извинения и комплименти на поръчителката от липсващата кутия поех транспортните разходи за моя сметка. 

И така, вчера тефтерът е стигнал до нея без повече драма и препятствия - цял и читав и по нейните думи си го хареса много. 

Надявам се и човекът, за когото е предназначен да остане доволен от подаръка си и най-накрая всичко да има хепи енд.

Благодаря на Биляна, която ми се довери и прие с усмивка всички препятствия по създаването на този тефтер. Биби-ти си желязна лейди. :)

И така - представям ви него - тефтерЪТ:

Избрах бледо лилаво и розово за основни цветове в композицията. На изображението се намеси и малко зеленко, ще ви обясня по-натам защо.

Ето и близък кадър на перфектната сладкарка. :)

Неминуемо на всяка разделителна страничка( общо 3 - Супи, Основни, Десерти) се намести и по едно скромно букетче виолетки, като препратка към името на получателката. И понеже им боднах по 2 зелени листенца, от там ми дойде и вдъхновението за малко зелени акценти по дрехата на печата. :)

На гърба на корицата пък по план сложих джоб, в който полегнаха 5 тагчета с много, много сладки лични послания, подготвени от Биби за Виолета. Умишлено скрих написаното от вас, защото ми се, че не е редно да ги вадя на показ. :)

Пиленцето и то се е сгушило комфортно в чинията, залято с вкусен позлатен с брокат сос. :)

За десертите избрах ягоди с шоколадово-златна заливка, защото винаги са ми стояли изискани, каквато е и Виолета по думите на моята поръчителка. 

Тук ясно се вижда златния акцент и лъскавите, ароманки ягодки.

На гърба сложих джобче с малко листчета за водене на спонтанни бележки и записки.

А тук на гърба на корицата залепна един буркан, пълен с виолетки. Първоначалната ни идея беше за тенджера, от която да "кипят" виолетките, но не успях да открия подходяща, пък и буркана ми се видя по-стилен.

Ето го и от близо. Полят обилно с глоси и малко дистреснат по края с мастилце.

Е, това беше. Благодаря на всички, които са имали смелостта да прочетат дългото ми словоизлияние и да стигнат до тук. Благодаря още веднъж на Биби, която ми поръча тефтера и на загадъчната дама, която успя да ми купи печата на Мо.

Това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак. :)

ATC №1

Здравейте,

изчаквах известно време, за да ви покажа първото си ATC, което направих за една специална дама - Ирена, защото исках първо да си го получи тя, а след това да го покажа и на вас. :) 

С настоящата публикация ще се възползвам, за да и изкажа благодарностите си, за това, че ми изпрати разкошна картичка за 4-то октомврийската размяна, а също така, че с нея пристигнаха и множество изрязани и всевъзможни цветенца, снежинки, листенца, кръгче, квадратчета, дантелени салфетки и какво ли още не. Благодаря, Иренка, за щедростта ти и, че си такава чудесна приятелка, макар да се познаваме от скоро, а едва днес се видяхме за първи път. С още по-добри впечатления за теб останах след срещата ни на живо и се надявам да имаме възможност да общуваме и да се виждаме по-често в бъдеще. :)

Печатът, който избрах за случая е на прекрасната Криста Смит - Lala.

И така, представям ви ATC-то за Иренка:

Мъничко и семпличко с типично момичешки цветове, но толкова може да се побере на тия дребни размери. :)

На тази по-близка снимка може да се видят детайлите по косата, която освен къдрици си има и релеф. :) ОБИЧАМ КЪДРАВИ КОСИ! :)

Тук пък скрих името на получателя в случай, че срещата ни с Ирена се забави и се изкуша да покажа какво съм направила по-рано. :) Малко е написано на ръка, но така ми хареса повече от напечатаната версия, която бях подготвила.

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак. :)