Здравейте,
днес ще ви представя Тефтер за рецепти номер 4, който всъщност трябваше да е номер 5, но се пререди успешно пред другите ми проекти, понеже поръчката беше експресна и заявена от една дама, която ми оказа неочаквана помощ в крафт начинанията ми. Вярна на себе си в желанието да се отблагодарявам на хората, които са ми подали ръка, приех с ентусиазъм предизвикателството, което, казвам ви, се оказа истинско предизвикателство.
Всичко започна от приятен разговор в който нахвърлихме всички идеи и желания на поръчителката ми. Мненията ни съвпаднаха по всички точки, избрахме разкошен печат на Мо - Perfection, който наистина перфектно подхождаше на визията на жената, за която беше предназначен подаръка. Името и, както научих от моята поръчителка е Виолета и ми бе описана като стилна дама-кокетка(в добрия смисъл на думата) и домакиня, която обича да приготвя най-вече сладкиши. От там веднага ми хрумна идеята да използвам дизайнерската хартия с кексчетата, която купих специално за такива проекти. До тук - чудесно. И нека приключението да започне сега!
Още в същия ден(събота)реших да поръчам печата, тъй като не ми беше наличен и се сблъсках с проблем, който не съм имала до момента при нито една от покупките си през интернет. Картата ми беше отхвърлена. Пробвах с друга карта и с трета и с четвърта и с пета... и не знам още с колко по ред, занимах мои приятелки, които също неуспешно се пробваха да го закупят за мен и в понеделник, вече отчаяна тотално и почти предадена реших да направя последен опит, като се свържа с човек, който знам, че има пейпал регистрация, та да се пробваме и по този начин. Няма да ви казвам, колко благодарна съм на тази жена, която успя да ме снабди с така желания печат. БЛАГОДАРЯ отново и отново и отново...
Още в същия ден(събота)реших да поръчам печата, тъй като не ми беше наличен и се сблъсках с проблем, който не съм имала до момента при нито една от покупките си през интернет. Картата ми беше отхвърлена. Пробвах с друга карта и с трета и с четвърта и с пета... и не знам още с колко по ред, занимах мои приятелки, които също неуспешно се пробваха да го закупят за мен и в понеделник, вече отчаяна тотално и почти предадена реших да направя последен опит, като се свържа с човек, който знам, че има пейпал регистрация, та да се пробваме и по този начин. Няма да ви казвам, колко благодарна съм на тази жена, която успя да ме снабди с така желания печат. БЛАГОДАРЯ отново и отново и отново...
реших, че препятствията ми бяха до тук и в останалите часове от деля ще сглобя тефтера, ще му направя кутия и на другия ден благополучно ще го предам на куриер, който да го транспортира до поръчителката ми. Да, ама не.
Първо успях да разлея вода върху разпечатаното изображение(добре, че го цъкнах 2 пъти). После пък въпросната кутия кроих 3 пъти, като вссе нещо не съвпадаше и накрая в тъмните доби на нощта(или по-скоро направо си беше сутрин) бях готова! Не можех да повярвам на успеха си, най-после.
Снимах аз, каквото снимах и естествено забравих да снимам самата кутия. В резултат на гадното време и липсата на естествена светлина пък снимките ми станаха тъмни и размазани, но това осъзнах едва днес, когато ги свалих на компютъра, за да ги подготвя за публикация.
Тръгнах по задачки-закачки във вторник с кучето за придружител и реших да го пусна в парка, за да си свърши неговите си - кучешки работи, в резултат на което, седейки си спокойно на една пейчица и пушейки цигара видях с огромен ужас, как тоя ми ти звяр се изпика директно върху кутията на тефтера!!! Казвам ви - за малко да получа удар!
Първо успях да разлея вода върху разпечатаното изображение(добре, че го цъкнах 2 пъти). После пък въпросната кутия кроих 3 пъти, като вссе нещо не съвпадаше и накрая в тъмните доби на нощта(или по-скоро направо си беше сутрин) бях готова! Не можех да повярвам на успеха си, най-после.
Снимах аз, каквото снимах и естествено забравих да снимам самата кутия. В резултат на гадното време и липсата на естествена светлина пък снимките ми станаха тъмни и размазани, но това осъзнах едва днес, когато ги свалих на компютъра, за да ги подготвя за публикация.
Тръгнах по задачки-закачки във вторник с кучето за придружител и реших да го пусна в парка, за да си свърши неговите си - кучешки работи, в резултат на което, седейки си спокойно на една пейчица и пушейки цигара видях с огромен ужас, как тоя ми ти звяр се изпика директно върху кутията на тефтера!!! Казвам ви - за малко да получа удар!
Чевръсто я отворих и извадих тефтера от там, за да спася поне него. Поражения по него нямаше, но хубавата ми кутия отиде в коша - безсрамно опикана от уж най-добрия ми приятел - кучето!
Вече тотално бясна и изтерзана се добрах до офиса на куриерската фирма, където успешно(да, и аз вече се чудя) пуснах пратката. За да поднеса своите извинения и комплименти на поръчителката от липсващата кутия поех транспортните разходи за моя сметка.
И така, вчера тефтерът е стигнал до нея без повече драма и препятствия - цял и читав и по нейните думи си го хареса много.
Надявам се и човекът, за когото е предназначен да остане доволен от подаръка си и най-накрая всичко да има хепи енд.
Благодаря на Биляна, която ми се довери и прие с усмивка всички препятствия по създаването на този тефтер. Биби-ти си желязна лейди. :)
И така - представям ви него - тефтерЪТ:
Избрах бледо лилаво и розово за основни цветове в композицията. На изображението се намеси и малко зеленко, ще ви обясня по-натам защо.
Ето и близък кадър на перфектната сладкарка. :)
Неминуемо на всяка разделителна страничка( общо 3 - Супи, Основни, Десерти) се намести и по едно скромно букетче виолетки, като препратка към името на получателката. И понеже им боднах по 2 зелени листенца, от там ми дойде и вдъхновението за малко зелени акценти по дрехата на печата. :)
На гърба на корицата пък по план сложих джоб, в който полегнаха 5 тагчета с много, много сладки лични послания, подготвени от Биби за Виолета. Умишлено скрих написаното от вас, защото ми се, че не е редно да ги вадя на показ. :)
Пиленцето и то се е сгушило комфортно в чинията, залято с вкусен позлатен с брокат сос. :)
За десертите избрах ягоди с шоколадово-златна заливка, защото винаги са ми стояли изискани, каквато е и Виолета по думите на моята поръчителка.
Тук ясно се вижда златния акцент и лъскавите, ароманки ягодки.
На гърба сложих джобче с малко листчета за водене на спонтанни бележки и записки.
А тук на гърба на корицата залепна един буркан, пълен с виолетки. Първоначалната ни идея беше за тенджера, от която да "кипят" виолетките, но не успях да открия подходяща, пък и буркана ми се видя по-стилен.
Ето го и от близо. Полят обилно с глоси и малко дистреснат по края с мастилце.
Е, това беше. Благодаря на всички, които са имали смелостта да прочетат дългото ми словоизлияние и да стигнат до тук. Благодаря още веднъж на Биби, която ми поръча тефтера и на загадъчната дама, която успя да ми купи печата на Мо.
Това е за сега от мен. Очаквайте ме скоро пак. :)
Голям екшън, но резултата си струва! Браво, Вени, стана майстор на тефтерите :)
ОтговорИзтриванеНай-ми е любим, обаче, буркана на корицата.
Прегръдки!
Ирена
Благодаря ти, Иренка. И аз се влюбих в него най-много сякаш. :) Макар и печата на Мо да ми е много по сърце.
ИзтриванеПрегръдки и усмивки от мен.
Страхотно се е получил тефтера! Четох за проблема ти с картата и се радвам, че си успяла да се сдобиеш с печата. Колкото до всичките ти премеждия с тоя проект трябва да ти кажа, че пък това ще е един от най-паментните ти. Радвам се е,че накрая всичко е с хепиенд:)
ОтговорИзтриванеОпределено ще го помня цял живот. :) Благодаря ти, Заре. :)
Изтриване