сряда, 27 август 2014 г.

Шейкър картичка 2 ( истински кошмар)

Здравейте,

унесена в нови проекти забравих да ви покажа нещата, които са вече готови, за това днес ще  направя две публикации, за да отделя нужното внимание на две картички.
Първата такава реших да има шейкър елемент, а печатът, който избрах е на сладката Тилда. Очарователно-симпатични са ми тези момиченца, които са много лесни и приятни за оцветяване.
Да си призная честно, това е най-измъчената ми картичка... Първо се започна с това, че си залях картона с кафе(добре, че дизайнерската хартия го скрива), минах през счупване на скалпела, който без малко да ми извади окото, а след като му смених връхчето с ново се порязах 2 пъти. После пък едва си открих силиконовите пръчки и тъкмо, когато реших, че всичко неприятно е минало се изгорих има-няма 3-4 пъти, омазах тотално картичката със силикон, тя взе, че падна и естествено залепна за пода и изобщо филмът на ужасите беше пълен. НО! Аз съм си тъпо и упорито от малка и твърдо бях решена, че ще я завърша, пък каквото ще да става!
Без повече да се бавя ви показвам какво ми се получи в крайна сметка:


Много цветя, пеперуди и сърца има тук, на пук на всичките ми перипетии. За това, а и заради замечтания поглед на момиченцето избрах надписа да е скромен, но показателен. Сигурна съм, че гушнала това голямо сърце си мисли за някой любим...


Разбира се, сърцето минах обилно с глосито, както и обувчиците и панделката на милата Тилдичка. Сложих я да поседне върху едно тънко резенче картон, а за охрана и поставих тази смела пепруда. :)


Сигурно вече е излишно да ви казвам, но пък аз нали съм си подробна Мара - прозорчето направих, като скалпирах капака на една тарелка. :) И понеже не щеше да ми се залепи с двойното тиксо пущината, аз смело реших, че ще го залепя - ще-не ще със силикон. Обаче, поради препятствията, за които ви разказах вече тотално оклепах положението. То се лееше силикон от всички възможни посоки и измислих да сложа това сребърни шнурче, което всъщност е ластик около рамката на шейкъра. Докато го слагах него пък оцапах отгоре и за това на помощ ми се явиха тия лъскави камъчета, които поприкриха резила.  Напълних вътре обилно с два размера сърца в 3 нюанса на червеното(едното си е направо розово, ама айде), малко капки в зелено и лилаво и няколко червени кристалчета и картичката задрънка, та пушех се вдигна.
Естествено, то е повече от ясно - тази картичка си остава при мен до живот. :D
В крайна сметка се приютих на рамото на любимия, който драматично ми заяви да сядам и да приключвам с щуротиите за днес. Не ми било ден за творчество. Хич не му беше трудно да ме убеди, казвам ви. Направо се хвърлих на дивана пред телевизора и така си откарах следобеда - ближейки рани. :)

Картичката ще покажа в Предизвикателство 54 на Card Mania Challenges - Пеперуди и панделки.

Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме след минутка пак със следващата картичка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар