Здравейте,
в днешната публикация ще ви представя две картички - една млада дама и един сладък, малък господин.
Снощи се захласнах да оцветявам и набоядисах цели 3 печата. Вече беше късно и трябваше да оставя 3D лакчето да изсъхне добре, за това ги оставих да отпочинат нощеска и реших с тях да се заема днес. Не се стърпях, естествено, да снимам предварителния резултат:
Много, много сладки ми се видяха тия трима другари. Госпожицата съм я запланувала отдавна, но все не можех да докарам доматено червения цвят, който исках за обувките, за това ония ден щурмувах книжарницата и докато не го открих не можах да си тръгна. Естествено покрай единия молив забърсах и още 5-6 други дребошлъци. :) Не обичам да ходя по магазините, обаче книжарничките са друга една случка... (ходих тайно от аморето, че вече ще ме скалпира сигурно).
Младежът се яви естествено в картинката. Че за къде е една дама без кавалер?
Мишо е друг случай. След предния ми дъждовен проект имах нужда от нещо слънчево, направо слънчасало и по тоя повод в роля влезе симпатичният мишок, който чак е порозовял от наслада - седи си на плажчето, пийва си скрежина... Кеф! Неговото превъплъщение ще ви покажа утре.
А сега ще ви срещна с днешната дама. Вижте как и къде се кордиса тя:
Толкова момичешки се е нацупила, хлътнала в обувките на мама, че просто ми идва да я грабна и изям - такава сладка ми се вижда. Не можах да я реша в други цветове, освен в бонбонените, а колелетата за фон ми се сториха просто перфектни за тази палава цупличка.
Чепика на мама естествено минах с глоси акцента, за да лъщи като лачен. Тук на снимката не може да се види в пълния им блясък, но на живо светят като нови.
Тази нацупената прецених, че и е нужен мъж, да я усмихне и какъв по-добър от такъв с китки в ръце:
Симпатичният очиларко изглежда толкова сладко смутен, че как да му устои някой? Не е възможно, казвам ви! Използвах типично момчешките цветове за облеклото, но исках акцент в картичката да са китките за дамата. За това ги сложих както на заден фон, така и като акцент. Сама си ги правих и много се гордея, макар да са семплички(Фук-фук).
Очелките пак ги минах с глосито, ама не знам защо хич не ми се получава да ги уловя на снимка...
От ония ден се сдобих и с един бял тънкописец, който, както ще забележите използвам щедро и ненаситно... Слабости, какво да го правиш...
Е, това е за сега от мен. Очаквайте ме утре пак с готиния Миш и неговия дебют в картичка. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар